5 декември 2008 година. Наредила съм се на безумно дълга опашка в рибния магазин в Красноселския пазар. Всички сме за шарани. Тракаме зъби от студ. Най-сетне е мой ред, избирам шаран. Голям, много голям, да ме пита човек защо ми е толкова голяма риба, ама пуста му лакомия. Плащам го и веднага ме застрелват от упор с новината, че днес в магазина риба не чистят, дори и за редовните клиенти. Недоволна съм, но си мисля, че не е голяма работа. Повлачвам водното чудовище в торба към къщи, а то се мята с все сила. Оставям го да преспи през нощта в хладилника и да му мине ентусиазмът за съпротива.
6 декември. Събота сутрин. Не ми е нужно да проверявам деня от седмицата. Сигурна съм, че беше събота сутрин. Като се замисля май съботната сутрин не е моят ден за кулинария. 😐 Запретвам ръкави и се залавям с чистене на люспи. Да му се не види, много по-трудно е от описаното в интернет! Шаранът е адски хлъзгав и ми бяга из мивката. Свръх дългият маникюр, който имах по него време (да се чудиш как съм го намирала за красив) не ми е от никаква помощ. След половинчасова борба вече си мисля какво пък им е чак толкова лошото на люспите и дали да не прескоча този етап. Така де, и без това кожата ще я изхвърлим. Обаче още не съм готова за поражение пък и му се вижда края. Изчиствам люспите!
Идва адската част – изкормване! Ако предполагах какво ме чака нямаше да се захвана с това никога. Според рецептата, която имах, изкормването трябваше да се случи откъм гръбнака на рибата. Не стига, че се налагаше да изтръгвам карантията, ами и преживях зверско болезнено смъкване на кожата от ръката, защото когато кормиш през гърба, костите на рибата са като остриета. Още не доумявам как не си сложих поне ръкавици…нейсе – блондинка! Аз съм гнуслива и то много. Това от една страна увеличи многократно неприязънта ми към действието изкормване, а от друга страна не ми позволи да не изчистя идеално шарана, защото в крайна сметка трябваше да го ям на финала и по-важното – трябваше да го сервирам на любими хора. Най-сетне рибата е изчистена – люспи, вътрешности, хриле, всичко. Кухнята, в която се разигра близо двучасовата борба изглеждаше така, сякаш там е извършено убийство по особено жесток начин. Истината е, че убийство имаше – завинаги умря ентусиазмът ми да приготвям пълнен шаран.
И до днес за Никулден менюто ни е рибно, но никога според традицията. 🙂 Тази година гозбите са три. Ето и първата от тях.
Рибена чорба
Продуктите:
1 голяма глава от сьомга (с месо по нея)
1 голям котлет от шаран
1 малка глава лук
1 среден морков
1 червена чушка
2 малки картофа
½ връзка девисил
1 дафинов лист
Сол и черен пипер на вкус
Приготвяне:
Рибата се вари на среден огън в подсолена вода заедно с дафиновия лист. Периодично се отпенва. След като е готова, бульонът се прецежда през ситна цедка.
Бульонът се връща на котлона и се добавят накълцаният на много ситно лук и нарязаните морков, чушка и картофи. След като изстине, рибата се обезкостява и се връща в тенджерата с бульон и зеленчуци за още около 10 минути. Овкусява се с черен пипер и девисил.
Рибена чорба от шаран със сьомга
Близък план
- 1 голяма глава от сьомга (с месо по нея)
- 1 голям котлет от шаран
- 1 малка глава лук
- 1 среден морков
- 1 червена чушка
- 2 малки картофа
- ½ връзка девисил
- 1 дафинов лист
- Сол и черен пипер на вкус
- Рибата се вари на среден огън в подсолена вода заедно с дафиновия лист. Периодично се отпенва. След като е готова, бульонът се прецежда през ситна цедка.
- Бульонът се връща на котлона и се добавят накълцаният на много ситно лук и нарязаните морков, чушка и картофи. След като изстине рибата се обезкостява и се връща в тенджерата с бульон и зеленчуци за още около 10 минути. Овкусява се с черен пипер и девисил.
