За мое щастие днес попаднах на „Италианска седмица“ в Лидл и по тази причина сега у нас е пълно с всякакви видове паста – папардели, пене, спагети, лингуини, канелони и любимите ми кори за лазаня от прясна паста, които освен, че са много вкусни, никога не стават сухи при приготвянето им и ми пасват идеално по размер в една йенска тава. Единственият им недостатък е, че имат сравнително кратък срок на годност и не мога да се презапасявам с тях за много време напред.

Принципно, никога не правя лазаня по определена рецепта. Сосът винаги е вариация на продукти, с които разполагам в момента и в зависимост от времето, което мога да отделя за приготването му.

Продуктите:

1 опаковка кори за лазаня от прясна паста

500 гр. кайма смес от свинско и говеждо месо

400 гр. гъби печурки

1 средна глава лук

4 кисели краставички

500 мл. доматен сос с босилек

100 гр. кашкавал

черен и червен пипер на вкус

Приготвяне:

Гъбите се почистват от пънчетата и се обелват. Аз ги беля, а не ги мия, защото преди време бях чела, че при миене гъбите абсорбират много вода, която после се отделя при готвенето и променя вкуса им, а и беленето им ме забавлява. Нарязват се на тънки филийки. Лукът се нарязва на ситно, а киселите краставички на кубчета.

В тиган на среден огън се загрява олиото  и се задушава лукът. Прибавя се каймата, червен и черен пипер на вкус и се бърка докато се раздроби на трохи. Добавят се гъбите и се готви около 20 минути. Когато е готово, се прибавят киселите краставички и около 420 мл. от доматения сос. Разбърква се добре.

На дъното на тавата се поставят 2 супени лъжици от доматения сос и се разпределят по цялото дъно. Слага се първата кора за лазаня. Върху нея се слага ¼ от соса и се разпределя равномерно. Следва втората кора, ¼ от соса и се настъргва около 1/3 от кашкавала.

Редуват се още два пъти кори и сос и се завършва с последната пета кора. Тя се намазва с останалия доматен сос и се покрива със ситно настъргани кашкавал.

Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна за 35-40 минути. Аз пека лазанята в йенска тава с капак. Така най-горната кора не изсъхва, а понеже капакът е прозрачен кашкавалът пак получава златист загар.