Едно от малкото хубави страни на студеното време са типично зимните гозби. Има ястия, които просто по никакъв начин не ми се връзват с топлото време. Например сармите. Майка ми е майстор на постните зелеви сърми, свекърва ми пък правеше много добре миниатюрни лозови сармички. Предвид тази ситуация и факта, че обречени битки ненавиждам, никога не съм се и опитвала да се вихря с постните сарми. Обаче (макар и да звучи много нескромно), никой във фамилията не може да ме победи в приготвянето на касапски сарми. Тайната ми подправка е сминдух, рецептата ми е изцяло моя, тренирана е многократно, подобрявана е с годините и е с претенции за почти съвършеност. Пу, пу, умря циганката, дето ме хвалеше 🙂

Та, с правенето на касапските сарми проблеми нямам. Със снимането им обаче нещата далеч не стоят по същия начин. Думата „фотография“ в буквален превод от старогръцки означава рисуване със светлина. Тъй да се каже, при фотографията светлината е всичко. Не е толкова важно какво снимаш, а светлината, при която го правиш.

Да снимаш сарми в мъгливо и сиво време, се оказа изключително изпиляващо нервите и съсипващо самочувствието ми занимание. Сармата сама по себе си не е красавица. Като добавим липсата на добра светлина и моите минимални умения за създаване на декор, положението става направо трагично. Местих се къде ли не из апартамента, използвах целия наличен арсенал от лампи и осветителни тела, опитвах със статив, без статив, изпоцапах всички чинии….. Каквито и напъни да правех, не можех да направя снимка, на която сармите да не изглеждат като веднъж вече ядени.

Изнервих се до разтреперване на ръцете. Зарязах снимането и излязох на разходка със себе си. В последните месеци често усещам метално-киселия вкус на провала и идеята да се оставя да ме победят сарми ми се видя ужасяваща.

Прибрах се настървена, че ще снимам проклетите сарми докато припадна, после ще се освестя и ще ги снимам пак, но докато не направя поне един кадър „Изяж ме“, няма да се откажа. Защото да се откажеш е най-лесно, но да живееш с отказа си е страшно. 378 кадъра по-късно не се почувствах победител. Знам, че мога и повече. Но не се чувствам и победена. Щом не се отказах днес, няма да се откажа и утре. Методично и упорито ще постигна това, което искам. И това не се отнася само до снимането на сарми.

Продуктите:

3 стръка праз лук

1 средно голяма кисела зелка

700 гр. свински гърди

200 гр. пушен бекон

5 с.л. ориз

5 с.л. олио

2 ч.л. сминдух

Черен пипер на вкус

Приготвяне:

Свинските гърди се нарязват на съвсем малки парчета. Стръковете праз лук се разполовяват по дължината и се режат на дребно.

В загрятото олио се слагат парченцата свински гърди и се запържват до побеляване. Овкусяват се с черен пипер и се добавя нарязаният праз лук и оризът. Бърка се докато празът омекне. Добавя се нарязаният на ситно бекон и всичко се поръсва със сминдух.

Разбърква се много добре и се завиват сармите.

Подреждат се в глинен гювеч. Налива се около 100 мл. зелева чорба. По желание се слага в гювеча и една сушена червена чушка за аромат. Пече се на 180 градуса за час и половина.

Гарантирам, че по-вкусни сарми не сте яли.