Ако трябва да опиша Лисабон с една дума, то тя е шарения. Но не в гротескното звучене за думата, а по-скоро като шарено на квадрат 🙂

За мен португалската столица е еклектика от цветове, миризми и стилове. Пейзажът често е натруфен, но никога не и скучен – шарени сгради, пъстроцветни фасади от плочки, входни врати в искрящи цветове, много графити, пъстрота от нации, изобилие от изкуствени цветя и не на последно място – пране, почти от всеки балкон, по много и много цветно.

За Лисабон бях чувала и чела много противоречиви отзиви – според едни очарователно място, според други – ужасно. По мое скромно мнение Лисабон не бива да се пренебрегва като туристическа дестинация. Градът е разположен по поречието на река Тежу, а където тече вода, има и живот.  Мисля, че Лисабон не е лишен от забележителности, но никоя от тях не е с Уау ефект. Просторните площади и широки булеварди от по-новата част на града, контрастират с тесните, павирани, стръмни улички на старите квартали и в този микс всеки може да открие местенце по свой вкус.

И така, да се разходим из Лисабон 🙂

 

И тук силно препоръчвам опознаване на града пеша. Разстоянията не са много големи и спокойно основните забележителности в града могат да се обходят без това да нанесе трайни поражения на краката. Все пак е нужно да призная, че ако и разстоянията да са сравнително кратки, Лисабон е разположен на хълмове и тепета и често това, което според Google maps е на 5 минути пеша, може да се окаже на 234 стъпала нагоре от местонахождението ви.

За по-мързеливите Лисабон предлага добре развита мрежа от метро, автобуси, трамвай, асансьори и таксита.

 

Моите фаворити от лисабонските квартали са Bairro Alto и Chiado. През деня тесните улички са тихи, дори полузаспали, а след залез слънце многоброините ресторантчета и барове гъмжат от посетители и уличките са напоени с музика на живо и всевъзможни аромати.

По-надолу, съвсем до брега на река Tежу е Площадът на търговията и Триумфалната арка, а зад тях започва кварталът Алфама.

 Алфама е най-старият квартал в града и е приютил по-голямата част от забележителностите.  Алфама е оцелял при земетресението през 1755 г., когато е разрушен почти изцяло Лисабон и днес атмосферата в квартала е като голяма крачка назад във времето – сякаш се потапяте в селце, сгушено в града – тесни улички, миниатюрни площадчета, къщурки с типичните рисувани плочки за украса. Тук е и замъкът „Свети Георги“ и лисабонската катедрала „Се“.

Замъкът „Свети Георги“ е разположен на един от хълмовете в града и може да бъде видян почти от всяка точка в Лисабон. Според историците крепостта датира от 6 век, но към днешна дата е оцеляла само малка част от него. От крепостните стени се разкриват прекрасни гледки към Лисабон, в двора от симпатични павилиончета се продават чаши с вино, които туристите да изпият докато се любуват на пейзажа и наоколо се разхождат пауни.

В „сърцето“ на града се издига асансьора „Санта Жуста“, който е дело на един от учениците на Густав Айфел (създателят на Айфеловата кула в Париж) и спестява на хората стръмното изкачване до един от хълмовете на града.

Макар и встрани от центъра на града, кварталът Белем също заслужава внимание. Сред забележителностите му са манастирът „Жеронимуш“, кулата „Белем“, паметник на Откритията.

Строителството на манастирът започва през 1501 г. и продължава 100 години. Тогавашният крал поверява сградата на монасите от ордена Св. Жеронимуш срещу задължението да се молят и да подкрепят духовно мореплавателите, които тръгват да откриват неизвестни морски пътища и непознати земи. Към днешна дата манастирът не е действащ, но е основна туристическа атракция и в него се намира гробът на Вашко Да Гама.

Паметникът на Откритията е построен педи около 60 години, за да напомня за епохата на големите географски открития, когато Португалия доминира в морската търговия между континентите. Паметникът наподобява кораб, готов да отплава и на него са скулптурите на важни исторически личности. Паветата пред паметника са украсени с мозайка, представляваща компас и карта на света с маршрутите на изследователите. От терасата на върха се разкрива чудесна гледка към реката и мостовете над нея, квартала Белем и едноименната кула.

И като споменах мостовете – те са два – „25-ти април“, който със своята дължина от 2277 метра е 20-тия най-голям висящ мост в света и е по-малкото копие на Оукланд мост в Сан Франциско. Вторият и по-внушителен мост е наречен на великият мореплавател Вашко да Гама и с дължината си от 17,2 км се смята за най-дългия мост в Европа и 9-ти по дължина в света.

Кулата Белем, построена на малък остров, близо до брега на река Тежу, е един от символите на Лисабон.Проектирана е през 15 век като част от отбранителната система на града. Архитектурата на кулата е демонстрация на самочувствието и богатствата на Лисабон от времето на Великите географски открития, когато страната трупа богатства от търговията с Индия и други далечни страни.

И докато сме на територията на Белем, не мога да пропусна да спомена потугалската кулинарна гордост – Pastéis de nata  – пастейшите са малки кошнички от многолистно тесто, пълни със сладкарски крем, който наподобява вкуса на крем карамел, но е по-плътен. Според историята сладкишът е създаден от монасите от манастира Джеронимуш и се превърнал в основното им средство за препитание след като манастирът бил затворен. И до днес в кавартала е запазена в автентичен вид сладкарничката, в която преди векове монасите започнали да продават сладкиша, а пред нея винаги има огромна опашка от клиенти. Аз лично не съм впечатлена от вкуса на пастейшите, но свят голям, вкусове всякакви. 

Такъв е Лисабон през моите сетива и обектив – цветен, хаотичен и тотално лишен от претенциозност.