Миналия уикенд замених високите токчета с удобни обувки за преход и двама столичани в повече рано сутринта поеха към Хотнишкия водопад, който се намира близо до село Хотница, сгушено в покрайнините на Стара планина, близо до Велико Търново.
До самия водопад се стига лесно като се преминава през селото, а в него има табели, които насочват посетителите. Асфалтов път, в относително добро състояние като за нашата пътна мрежа, отвежда точно до водопада, а в края на пътя има паркинг.
В 9 часа сутринта бяхме пред водопада, вдишвахме с пълни гърди свежия въздух и пълнехме очите си с природната красота. Водопадът има пад около 30 метра и по мое мнение е един от най-красивите в България (поне сред тези, които аз съм виждала). Водата е с типичния за карстовите райони зеленикаво-син цвят.
От лявата страна са виснали предълги лиани от бръшлян, които в съчетание с ромоленето на стичащата се вода, създават магично усещане.
В ляво от водния вир започва Хотнишката екопътека, изградена в каньона на река Бохот. Тя е дълга километър и половина
и е осеяна с множество дървени мостчета и стълби. Вие се покрай причудливи скални образувания и каменни тунели. Има доста места за отдих и пикник. Маршрутът не е от най-леките заради многото стръмни скални участъци и изобилието на храсти с остри бодли. Тук е моментът да препоръчам всеки, отправил се към екопътеката да си обуе панталони с дълги крачоли и да се ароматизира със спрей против комари, за да може да се наслади напълно на преживяването. Аз лично оставих ДНК-то си по десетина храста, но това не повлия на впечатленията ми и пак бих повторила разходката.
Началото на екопътеката
Екопътеката приключва до шосе, по което може да се върнете пеш до паркинга до водопада, но ние предпочетохме и обратният път да е по екопътеката и да й се насладим още веднъж.
На няколко места видяхме пчелни кошери като този:
Към 11 часа мястото вече беше замляно от хора, които не пропуснаха бързичко да оставят следа от посещението си от пластмасови бутилки, хартийки и станиоли и част от тях демонстративно да се накиснат по къси гащи във водите на вира, точно пред големите табели „Къпането забранено“.
Ние обаче вече бяхме получили своето време насаме с водопада и реката и се отправихме към следващата дестинация от маршрута ни за уикенда – връх Чумерна 🙂
Pingback: Връх Чумерна - Защо не?!