Синтра е малко градче не далеч от потругалската столица. Разположено е сред живописни хълмове и изобилства от замъци, сгушени сред вековни секвои и многообразие от растителни видове. Местните твърдят, че ако не си посетил Синтра, то не си видял нищо от Португалия и аз споделям тяхното мнение. Синтра трябва да се посети задължително!

Влаковете към Синтра тръгват от самото „сърце“ на Лисабон – гара Rossio. Сградата на гарата е с много красива фасада и за голяма моя изненада перонът е на втория етаж.

Пътуването от Лисабон до Синтра с влак отнема точно 39 минути. За купуването на билет ви е нужно също толкова време. Типично по португалски от шест монтирани автомата за продажба на билети, работят не-повече от четири и поне на два от тях има някакви тотално заблудени пишман туристи, които не могат да се справят с автомата, но и не се отказват да дерзаят снабдяването с бленуваното билетче. Има и гишета за продажба на билети, но и пред тях се вият огромни опашки и клиентите се обслужват мудно.

След кратко и наситено с живописни гледки пътуване се озовавате в Синта и се влюбвате 🙂

Една от емблемите на града е Дворецът „Пена“ и паркът му. „Пена“ впечатлява със своя пъстър цвят и многобройни кули. Построен е в средата на 19 век от принц Фердинанд Сакс-Кобург, на когото определено не му е липсвало въображение. Дворецът е разположен на един от хълмовете и от него се откриват невероятни гледки към града и околностите. Изкачването може да е пеша по облагородена екопътека или с автобус/автомобил. Пътят е стръмен и с множество завои, та ако сте от тези, на които пътуването не им понася, е по-добре да изберете пътеката. Поради липса на много време ние се качихме с автобус, но слязохме пеша и така опознахме и двата маршрута.

Вход към „Пена“ е Арката на тритона – построена във формата на мида и символизираща връзката между земята и морето. Следва просторен вътрешен двор, а в една от кулите има малък параклис с олтар.

От терасите на „Пена“ се разкрива и чудесна гледка към Замъка на Маврите – друга голяма забележителност в Синтра.

До двореца „Пена“ е разположен и едноименният парк – 200 хектара полудива местност с изобилие от растения, няколко езера и фонтани.

Най-високата точка на комплекса е отбелязана с каменен кръст и се нарича „Cruz Alta“. Чудесно място да поседнете на някой камък и да се полюбувате на спокойствие на гледката (заради значителното изкачване до „Cruz Alta“ ходят много малка част от туристите, посещаващи двореца)

Пътеката надолу към центъра на Синтра минава през парка на “Vila Sassetti”. Мирисът на трева, свежият въздух и неспирното чуруликане на птици е опияняващо. Въпреки тълпите туристи, пътеката беше почти безлюдна и вероятно заради това толкова много ми хареса.

А долу е градчето – цветен лабиринт от тесни улички, ухаещи на прясно изпечен хляб, вино и озвучени от талантливи улични музиканти.

На 10-15 минути пешеходна разходка от централния площад в Синтра е друга емблема на града – дворецът „Quinta da Regaleira“. Тук, обратно на комплекса „Пена“, е по-впечатляваща градината, отколкото самият дворец.

Един от собствениците на двореца е бил екстравагантен милионер и именно негова е заслугата за сегашния вид на имението – еклектична комбинация от готически, романтичен, ренесансов и масонски стил. Множеството тунели, пещери и загадъчни съоръжения в комплекса са причината за него да се говори като за мистериозно място.

Най-интригуващи са два големи кладенеца, изградени като спираловидни стълбища, които никога не са били използвани по предназначение, а били места за тайни свещени масонски ритуали. Единият от кладенците има девет платформи, за които се говори, че са алегория към деветте кръга на Ада, деветте части на Чистилището и деветте небета, които съставляват Рая.

На мен кладенците ми се сториха доста злокобни и категорично отказах да слизам по стълбите до дъното им. 5 минути по-късно, посредством тунел, който не знаех на къде води, се озовах точно там – на дъното на големия кладенец, което ми припомни, че е бива да се заричам за нещата, които няма да правя 🙂

Това е Синтра – очарователно бижу, за което си струва да се лети до Португалия.