Преди седем години беше първата ми среща с Рим. И беше любов от пръв поглед – силна, вдъхновяваща и вечна.

В Рим се зароди жаждата ми за пътувания, за неуморно шляене по непознати места, за бродене по улици, паркове и площади до пълно, но сладко изтощение, до пареща болка в краката, но екстаз в очите и превъзбуда на сетивата.

В Рим се запали увлечението ми по кулинарията, по дългото заседяване в кухнята и култа към храната като вид преживяване, а не просто физиологична потребност.

Не на последно място, в Рим една моя съкровена молитва беше чута, но за това ще споделя малко по-късно.

За Рим са изписани толкова много суперлативи и всичко е вярно. Той наистина е Вечният град – величествен, космополитен, въздействащ, вълнуващ, пленяващ, впечатляващ, респектиращ, окриляващ, романтичен, динамичен, просто Прекрасен.

Ако никога не се били в Рим – стягайте раницата при първа възможност, а ако вече сте го посещавали – идете пак. И в двата случая няма да съжалявате 🙂

При първото ми пътуване в Рим не остана необходена уличка и недокоснат камък. Толкова ме впечатли този град, че много ме беше яд, че денонощието е само 24 часа, а дните които ще прекарам там – броени. Втория път се върнах с идеята, че обиколките ще са много по-лежерни, спирките за капучино по-чести, а вечерите – дълги и разточителни. Но стъпа ли ми кракът по познатите места, се увлякох и докато не кръстосахме града отново няколко пъти, не можах да мирясам.

Една от „емблемите“ на Рим е фонтанът ди Треви. Нарича се така, защото свързва три улици (tre vie). В центъра на фонтана е Нептун, а от двете му страни по една женска фигура – символи на изобилието и здравето. Около фонтанът денонощно е претъпкано с туристи, а предложенията за брак там са по-чести от повея на вятъра. Буквално на всеки тридесетина минути, някой забива коляно и поднася сърцето си на тепсия, а множеството наоколо избухва в бурни аплодисменти 🙂

Поверие гласи, че всеки който хвърли монета във фонтана се връща в града. Вярно е – аз се върнах и не пропуснах да хвърля монети отново 🙂

Сред най-красивите площади в Рим се подрежда – Навона. Построен е на мястото на античен стадион, на който са се провеждали атлетически състезания и надбягвания с колесници. Днес на площада има три фонтана и красивата църква „Света Агнес“. Най-красивият от трите фонтана е този на четирите реки, дело на Бернини. Огромна част от великолепието на Рим се дължи на прекрасните скулптури и архитектурни проекти на Бернини. Трябва да съм честна и да споделя, че се прекланям пред гения на Бернини и творчеството му и ми е трудно да повярвам, че толкова красиви неща могат да бъдат сътворени за един човешки живот.

Фонтанът на четирите реки се състои от четири големи статуи, всяка от които е алегория на една от четирите най-големи реки в света – Нил, Дунав, Ганг и Рио де ла Плата. Двата по-малки фонтана  също са много интересни.

В „Света Ангнес“ преди седем години слушах орган за първи път и тогава звуците така ме омагьосаха, че спомените ми за църквата бяха като от светло, пъстро и много красиво място. Истината е, че при второто ми посещение и без звуците на органа, видях църквата в друга светлина – да, красива е, но не е сред фаворитите ми.

В сърцето на Рим е сгушен Ватикан – най-малката суверена държава в света, лоното на католическата църква, домът на папата и територията, а която е построена една от ай-внушителните постройки, които съм виждала – базиликата „Свети Петър“.

Базиликата е дълга 220 метра и широка е 110. Вътре има стенописи, скулптури и витражи – шедьоври на ренесансовото изкуство на великите творци Микеланджело, Бернини и Браманте.

Куполът на базиликата е с диаметър от внушителните 42 метра и думата забележителен е слаба, за да го опише.

Когато прекрачих прага на базиликата за първи път очите ми се напълниха със сълзи, преляха контурите на клепачите и потекоха по лицето ми. Това беше един от онези мистични моменти, които ще помня докато дишам. Нямам обяснение защо това място ми подейства така. Ходех вътре като омагьосана, пред един от олтарите забих колене в земята и докато очите ми още бяха мокри, се помолих за сбъдването на един копнеж на сърцето ми. На почти същата дата, (може би с 3-4 дни разлика), две години по-късно, Тя се роди. Проплака за първи път по същото време от деня, в който отправих молитвата си за Нея. И е по-прекрасна отколкото някога съм се надявала. Сега знам, че молитвите биват чути и че мечтите се сбъдват, когато са чисти и извират от сърцето. Това свещено място остави своя отпечатък в мен завинаги и когато се върнах там тази пролет, коленете ми пак докоснаха земята и сълзите отново опариха страните ми, но този от благодарност и съм сигурна, че колкото и пъти да се върна в базиликата, въздействието й ще е същото.

Площадът пред базиликата също е невероятен. Творба е на талантливия Бернини, заобиколен от величествена колонада, описваща кръг. Над всяка от колоните се извисява статуя. В центъра а площада се издига обелиск, който е донесен в Рим от император Калигула. Има предание, според което в метална купа на върха на обелиска се е съхранявал прахът на Юлий Цезар.

По мое мнеие не бива да се пропускат и ватиканските музеи. Няколко часа са нужни, за да бъдат разгледани „в тръст“. Милиони посетители всяка година се дивят на експонатите в тях. Несъмнено една от най-атрактивните части е Сикстинската капела. Тя е отворена за туристите независимо, че в нея все още се провеждат конклави. В нея Микеланджело е изрисувал целия таван и картината на Страшния съд. В капелата има дузина служители на музеите, които по цял ден викат „Шшшшшшшшшт“, за да напомнят на тълпите, че е редно да пазят тишина. Това е една от най-скучните служби, която мога да си представя 🙂

На второ място след „Свети Петър“, в личната си класация на храмовете, подреждам базиликата “Santa Maria degli Angeli”. Тя е последното творение на Микеланджело и е изградена върху руините на термите на Диоклециан.

Зад невзрачната фасада се крие прекрасна вътрешност с бял и розов мрамор, обляна от много светлина и с най-големият орган, който някога съм виждала.

Пожелах си някой ден да имам удоволствието да послушам музиката му. Сигурна съм, че ще е вълшебна 🙂

Невъзможно е да си в Рим и да не посетиш колизеума – най-големият амфитеатър в античността. 20 вековният колизеум е архитектурно и инженерно чудо и символ едновременно на римското величие и жестокост – бил е арена за представления и гладиаторски борби. Площадът около Колизеума вероятно е единственото място в Рим, запазило същата височина, на която е било и в древни времена. Принципно старият Рим е бил разположен на около 10 метра по-ниско от сегашния и това се вижда много добре от руините в близост до колизеума. В момента тече реставрация на тази внушителна сграда, запазила духа на великата империя. Аз лично предпочитам, по-автентичния му вид, носещ отпечатъка на времето.

Друго от любимите ми места в Рим е тази тераса над „Пиаца дел Пополо“ – усещането за простор тук е невероятно и се разкрива зашеметяваща гледка към града, огромния площад и парк „Боргезе“.

Ето още няколко от красотите на града:

Когато сте в Рим горещо препоръчвам да избягвате хранене по туристическите места. Търсете заведения колкото се може по-далеч от тълпите с туристи, там където менюто е написано само на италиански, масите се броят на пръсти и домакините са семейство – шумно, темпераментно и издигнало в култ храната. Само там можете наистина да вкусите Италия и да се влюбите в кухнята й завинаги.

На Рим казах: „До скоро“, защото знам, че пак ще се върна там – при един от властелините на сърцето ми 🙂

А до тогава ще ям по италиански, ще мечтая и ще обичам!

Ако искате да поканите тази чудесна страна в дома си, пригответе си салата „Капрезе“, талиатели, канелони, брускети, лазаня, сьомга или тирамису.