В предишния пост се поувлякох в разказа за архитектурните чудеса в Дубай и блясъка им, но независимо, че те са много впечатляващи, не заради тях наричам Дубай град на бъдещето. В тази част ще ви споделя за малките неща от ежедневието, които придават на града един специален облик.

Самата държава, Обединени Арабски Емирства, е една от най-младите в света, основана през 1971 г., а само до преди 25 години Дубай, което е едно от 7-те емирства в държавата, е било малко рибарско селище, заобиколено от безплодна и сурова пустиня. Въпреки, че първоначалният тласък в развитието на града е бил финансиран с „петро долари“, днес едва 5% от приходите на емирството са от петрол. Благодарение на визията на своя управник, Дубай се е развил като бизнес и търговски център. Ключовото геополитическо разположение, приятният климат по време на европейската зима и бързо развиващата се инфраструктура подтикват много хора да инвестират в имоти, а забележителните архитектурни чудеса привличат купища туристи, които осигуряват голяма част от финансите на града.

Дубай е свят коренно различен от този, който познаваме – като култура, религия, устройство. Изпъстрен е с националности от цял свят, но всички живеят в хармония. Приблизително около 3 500 000 души е дневната населеност на Дубай, като в това число са местното население (т.нар. емирати), постоянно пребиваващите в страната чужденци, дошли предимно да работят, и огромен брой туристи. Там езикова бариера няма, защото макар официалният език да е арабски, всички говорят и английски. Местното население и пребиваващите чужденци знаят, че ако спазват правилата на емирството, могат да се възползват от всички привилегии, които то предлага, а те никак не са малко. Емирът от своя страна е осъзнал, че ако хората не се чувстват добре, това неизменно се отразява на благоденствието на държавата и затова всячески се грижи за благосъстоянието на населението. С цел повишаване стандарта на живот на хората в Дубай, доходите на физическите лица не се облагат с данък печалба, не се внасят осигуровки, а поради факта, че е свободна търговска зона с много ниски входни мита, много от стоките са на цени дори по-ниски от тези в държавите, където са произведени. На практика в Дубай не съществуват понятия като минимална работна заплата и безработица. Работа има за всеки, които желае да работи и възнагражденията се актуализират прогресивно на база постигнатите резултати.

Привилегиите, от които се ползва местното население на емирството са още повече. Емиратите са по-малко от 20 % от общото население на ОАЕ и Емирът всячески насърчава развитието и размножаването им. Семейството е изключително важно за местните и е издигнато на пиедестал, затова и държавната политика е много силна в това отношение. Когато емират сключи брак, като сватбен подарък получава земя, върху която да си построи къща, и безлихвен заем, който автоматично се погасява след раждането в семейството на третото дете. Образованието на децата от мъжки пол също е напълно безплатно, не само средното, но и висшето, като младежът може да избере университет, където по света си пожелае. Друга безплатна услуга за емиратите е здравеопазването. Не само това в емирството, но и ако се наложи лечение извън неговата територия, разходите за това се поемат от държавата. Не е случайно, че за Емирът се говори само и единствено с голямо уважение и благодарност, даже и от чужденци, дошли да работят в Дубай.

Мит са историите за силно ограничените права на жените. Те като цяло се ползват от почти всички привилегии, с които разполагат и мъжете. Да, религията им налага да носят абая, но не се налагат окови на духа им. Много показателен за това факт е, че председателят на Федералния Национален Съвет на ОАЕ, който е от главните управляващи органи и се намира в столицата Абу Даби (за която ще разкажа в следващата част на блога), е жена. Абсолютно задължително е уважителното отношение към жените на обществени места. Те не бива да бъдат притеснявани, гледани втренчено или дори снимани, без тяхно изрично съгласие. Съвременната арабска жена е модерна – в моловете в бутиците на световноизвестните дизайнери е претъпкано от жени-емирати и мога само да си представям какви тоалети се крият под абаите им.

Дубай предлага условия за живот при висок стандарт с много привилегии, но налага и сериозни правила. Законите в емирството са строги, наказанията сурови и редът се спазва. Изумително е, че престъпността е сведена до 0. Съдиите в съдилищата буквално скучаят, защото разглеждат дела предимно за ПТП-та и, от време на време, за развод. Полицаите от своя страна също се занимават предимно с транспортни произшествия и изключително рядко с прояви по нарушаване на обществения ред.  Един екскурзовод разказа, че в Дубай много „по-солена“ е глобата за ПТП с палма, отколкото с друго превозно средство. Така популярните в България агресивни жестове с ръце и ругатни по време на шофиране са абсолютно забранени и могат да ти осигурят престой в затвор. Що се отнася до превозните средства, то те имат щастието да се движат по внушителна инфраструктура. Основната пътна артерия на града е Шейх Заед Роуд – гигантска в моите очи автомагистрала с по 7 ленти в посока и още няколко локални платна.

Трафикът е огромен, скоростта висока, а подсвирването с клаксон си е част от стила на шофиране. Вносът на автомобили не се облага с мито и автопаркът в града е не само нов, но и суперлуксозните поръчкови возила са в изобилие. Не е изненада, че бензинът е много евтин (около 0,50 лв. за литър) и цените на таксиметровите услуги също. Има и специални таксита,  които могат да се ползват само от жени – разпознават се по това, че са с покрив в розов цвят и шофьорът е жена.

Друга забележителност на транспортната инфраструктура е Дубайското метро, което мимоходом споменах в предишния пост основно с внушителния вид на станциите му. Метрото в Дубай има две линии – червена и зелена. И двете са надземни, което позволява бързото му разрастване. Към днешна дата функционират общо 49 спирки с обща дължина 75 километра, като това го прави най-дългото напълно автоматизирано метро в света. Всички станции са климатизирани и заради това на всяка гара има автоматични врати, които изолират помещението от тунела.

За улеснение на пътниците са маркирани входовете към вагоните златна класа и тези за жени и деца. Особено ме впечатли и релефната маркировка за незрящи, която е поставена навсякъде в коридорите на метро станциите.

На много места метростанциите са свързани с големи сгради посредством топли връзки със зашеметителна дължина. Струва ми се, че топлата връзка от станция Дубай мол до самия мол е почти километър. Във всяка една топла връзка има инсталирани скоростни пътеки за улеснение на пътниците. Всъщност заради много високите температури през летните месеци, тези връзки би трябвало да се наричат хладни, защото и те са добре климатизирани и температурата в тях не надвишава 20 градуса. Като цяло е препоръчително в Дубай винаги да си носите леко яке или жилетка, защото на закрито климатичната инсталация е настроена на градуси от 18 до 22.

Перфектната инфраструктура се дължи не само на големия паричен ресурс, с които се изгражда, но и на факта, че в Дубай не познават понятието обществена поръчка. Финансирането на проектите е осигурено още преди започването им и въпросът не е да се избере фирма-изпълнител, която е дала най-ниската оферта, а тази която ще  изпълни работата най-качествено. Това е и причината пътната настилка да е перфектна и да не помръдва и при температури над 50 градуса.

Като споменах температурата, не мога да не отбележа, че Дубай освен, че може би е един от най-слънчевите градове в света, то е и вероятно най-чистия. Поне аз по-чисто място не мога да си представя. Независимо, че е сред пустиня в Дубай свети от чистота. Всичко се почиства многократно, усърдно и денонощно. Видях как в края на работния ден настилките в метростанцията се почистват първо от по-грубите петна на ръка, а след това и с моп, на ръка се почистват ежедневно дори и уличните лампи, пейките и парапетите, автомобилите се излъскват безплатно в паркинга на мола, докато собствениците им пазаруват, всяка обществена тоалетна изглежда така, сякаш току що е пусната в експлоатация и навсякъде в Дубай ухае на парфюм. За чистотата допринася освен манталитета и твърдата ръка на закона – глобата за хвърлен на улицата боклук е хиляди дирхами и да видиш такъв си е направо екзотика.

Тъй като Дубай е дом на хора с националности от цял свят, то и кухнята там е такава. В Дубай има в изобилие заведения за всеки вкус – ливански, арабски, китайски, тайландски, италиански, испански, френски, американски, изобщо всякакви. Разбира се свинското месо е табу, но пък телешкото, което предлагат е фантастично.

За разлика от разнообразието при храната, алкохолът в ОАЕ е оскъден. Твърд алкохол може да се купи единствено в безмитните магазини на летищата, като има ограничение за количеството. На емиратите и чужденците със статут на постоянно пребиваващи в емирството се издава специален лиценз за покупка на алкохол, който се съобразява с доходите на лицето, което го получава и отново дава право на покупка в ограничени количества. Магазините за продажба на алкохол са буквално затънтени в някоя неугледна част на търговските центрове и приличат по-скоро на складове. Достъпът до тях без лиценз е невъзможен. Консумацията на алкохол е разрешена само на територията на някои хотели, които също са лицензирани за предлагане на алкохолни напитки на гостите си. И ако режимът по отношение консумацията на алкохол в Дубай е рестриктивен, то в съседното силно консервативно емирство Шарджа е направо зловещ. Там, ако полицията само заподозре консумация на алкохол, наказанието е 6 удара с камшик и се изпълнява веднага, направо на улицата.

Ако и вие сте любители на изтягането с коктейл на плажа, ще трябва да се примирите, че мохитото ще бъде безалкохолно 🙂

Ако искате да не бъдете изненадани и с други строги ограничения, не е препоръчително да посещавате Дубай по време на 30-дневния Рамадан. Тогава консумацията на храна и напитки на обществени места от изгрев до залез е абсолютно забранена и строго наказуема. Не е позволено дори дъвчене на дъвка. Забраните се отнасят до всички, а не само до спазващите религиозния пост.

И въпреки, че в Дубай продължават да се спазват някои вековни традиции, градът като цяло е загърбил консервативността и е дал път на прогреса, който в комбинация с желанието за усъвършенстване превръща Дубай в модерен мегалополис от бъдещето.

Абу Даби – оазис от разкош