Какво по-подходящо време да се върнеш към летни спомени от снежен и мразовит януарски ден?!? Писането на постове с месеци закъснение има едно голямо предимство – връщаш се към време, когато си преживял нещо вълнуващо, когато си бил щастлив и го преживяваш пак, докато се излива под пръстите.

В последния си пост за 2023-та обещах да разкажа за лятото на тази отминала вече година. Лято като никое друго. Два месеца отпуск. Два месеца извън България. Два месеца за поставяне на първите тухлички от ново начало във всеки смисъл на думата. Близо половината от времето мина в южната ни съседка и то няма да е предмет на споделяне. Разказите ще са за останалите 3 седмици с кола из Европа.

Ако и вие като нас имате колебания може ли да се пътува дълго без предварителен маршрут, резервации и с хранителни ограничения? – Стягайте куфарите. Може! И дори е препоръчително да е точно така, за да почувствате свободата в чистата й форма.

Всичко започна години назад, когато случайно попаднах на снимки от Плитвишките езера в Хърватия. Омагьосаха ме. Вечерта се прибрах вкъщи след работа и разказах за езерата на съпруга ми. И той като мен не бе чувал за тях, но след бърз поглед в мрежата каза – Уау, трябва да отидем! Е, трябва, трябва, но с времето все имаше причини за отлагане – детето е още малко за дълги преходи с кола, колата ни е стара и не е достатъчно надеждна, нямаме толкова отпуск…..и така до края на 2019-та, когато детето вече бе прилично голямо, колата ни нова и започнахме да чертаем план за чудна пролет на колела 2020. Да, ама не! 😊 2020 и 2021 всички си я прекарахме затворени вкъщи. Или почти всички,( но да не издребнявам и да не се връщам към робското си минало 😊), цялата 2022-ра и до средата на 2023-та бе бавно, бавно крачене през ада, докато губех майка си и така, това дълго отлагано пътуване, се случи точно когато трябваше и бе крайно необходимо.

На всеки решил да опита мога да препоръчам някоко неща:

Направете си застраховки – здравни и автоасистанс за чужбина. Оптималният сценарий е да не се налага да се ползват, но това дава голямо спокойствие по време на пътуването.

Носете минимално количество личен багаж. Когато спирките са чести е много трудоемко да се разтоварва и товари цяла кола с багаж почти всеки ден, а и разопаковането и опаковането на много вещи също отнема доста време и покачва шансовете да се забравят неща във всеки апартамент/хотелска стая.

Носете си оборудване за приготвяне на храна и малка туристическа термочанта. Когато сте с дете и съпруг с рестриктивен хранителен режим носенето на храна винаги спестява изнервянето да се търсят опции за ядене в последния момент и опасността някой гладен и нервен да ви изяде главата.

От сайт за пътуващи хора с хранителни алергии може да разпечатате информационни карти на различни езици, които да давате на сервитьорите в заведенията. Това спестява нуждата от дълги обяснения и опасността да има „изгубени в превода“.

Носете си малка батерия, с която да си зареждате телефоните. Когато по цял ден се шляете по непознати улици е добре да има винаги навигация под ръка. Освен ако не сте фенове на туристическите карти на хартия.

Не на последно място, в багажа си сложете тирбушон! Оказа се, че не във всички места за настаняване има 😊

И така – спирка №1 – Белград.

Белград беше първото ми излизане извън родината, някъде в средата на 80-те години на миналия век. Единствените ми спомени от онова пътуване бяха, че имаше чешми за кучета в градския парк (много ме впечатлиха) и един огромен магазин, пълен само с артикули с лика на Алф и плюшени Алф във всякакви размери. Бях много притеснително дете и така и не посмях да поискам да притежавам някой Алф, но години след това ги сънувах.

Белград днес ще запомня с 4 неща – приказен храм, залез над две реки, много приятна зоологическа градина и музеят на илюзиите.

От парк Калемегдан и крепостта в него се разкрива страхотна панорамна гледка към сливането на две големи реки – Дунав и Сава. По залез слънце по крепостните стени „накацват“ стотици местни и туристи, за да се любуват на огнения диск, който сякаш се потапя в реките. Паркът е огромен и добре поддържан и въпреки голямото количество хора, усещането е за безметежност и простор.

Да си призная, много подцених храма, гледайки го отвън. Влязох дори с лека досада, обаче вътре ме заля онова особено чувство на благоговеене. В действителност „Свети Сава“ е най-гилемият православен храм на Балканския полуостров и една от най-големите православни черкви в света. Вътрешността на храма, вместо с познатите ни стенописи, е „обагрена“ с изключително красиви мозайки в ярки цветове и преобладаващо златно. Общата площ на мозайката е около 15 000 кв.м. Храмът е много, много светъл, а подът е същинско произведение на изкуството от мрамор. В подземието на храма има и не по-малко красива крипта, където човек може да поседне и да се потопи в мига.

Зоологическата градини бе друга много приятна изненада. Може би защото Белград не ми се стори много по-облагороден от София, очаквах и зоопарка им да прилича на нашия. Аз всъщност в този в София от години не съм стъпвала, защото ми действа подтискащо. Обаче този в Белград определено няма нищо общо с този у нас. Искам да отбележа, че цената на билетите беше почти символична, но това не пречеше паркът да е чудесен. Имаше доста местни майки с малки деца, които ползваха зоопарка като градска градина за разходка. Зоопаркът не е много голям, но има голямо видово разнообразие и всички животни, (с изключение на вълците), ми се видяха добре охранени, спокойни и някак щастливи.

Имаше две страхотни двойки лъвове, които споделяха обиталища в съседство и мъжките общуваха помежду си. До този момент не бях имала удоволствието да съм свидетел на „разговор“ между лъвове. Имаше жираф, едно от любимите ми животни, както и капибара, която както научих от детето, сега е голям хит сред младото поколение.

Белградският зоопарк е дом и на Муджа, който се спряга за най-старият американски алигатор в света. Той оцелява след бомбардировките над Белград през Втората световна война, които опустошават и правят необитаема за месеци зоологическата градина. Предполага се, че пазачите на зоопарка са му носили храна през този период. Архивите на зоологическата градина в са унищожени, затова рождената дата на Муджа е неизвестна. Но изрезка от вестник от 1937г. свидетелства как той пристига от Германия. Смята се, че тогава е бил на около 2 години, което означава, че сега е на около 90. Алигаторите в дивата природа обикновено живеят най-много до 50 години, което означава, че е възможно Муджа да е най-дълго живелият алигатор някога. Друг любопитен факт за Муджа е, че дори и на тази преклонна възраст, когато настъпи размножителният сезон, той продължава да си търси женски. Алигаторите привличат своя партньор през пролетта, като извиват гръб, треперят и ръмжат.

Музей на илюзиите от няколко години има и в София, но така и не сме стигали до него. Може би и затова, този в Белград много ни хареса. Разположен е на три етажа, персоналът бе от млади и много отзивчиви хора, а доста от илюзиите забавни. Чудесна опция да се скриеш в най-горещите часове от летния ден.

Накратко, Белград е добра идея за лежерен семеен уикен в топъл сезон.

Отправяме се към Спирка №2 – Загреб 😊