2023-та бе…..Предизвикателна. Да, това е точната дума. Най-предизвикателната година, която до момента съм имала от всичките мои вече почти 43. Година, в която пълен разпад и ново начало се срещнаха във вихрушка от емоции, равносметки, преживявания, вдишвания, издишвания и дъжд от сълзи. Година, която ще бъде моята татуировка и ще я нося отпечатана вовеки в душата си. Година, в която получих шанс да се сглобя в нов порядък, след като старото ми аз се разпадна напълно.

И сега в последния ден на тази 2023-та сякаш съм застанала на кръстовище, на което светофарната уредба не работи, всички светлини мигат и посоката, в която ще поема зависи само и единствено от мен. От това какво искам Аз и коя искам да бъда. И това е….Освобождаващо.

2024-та ще започна със споделяне на хубавите спомени. А те вече са прилежно подредени в чекмеджетата на съзнанието – имам с аромат на жасмин, с вкус на солена вода и италиански сладолед, с усещане за пясък под ходилата и слънце в косите. Ще разказа тук за едно с години отлагано пътешествие, което се случи без почти никаква предварителна подготовка и начертан маршрут, но точно когато и както е трябвало.

София – Белград – Загреб – Плитвишки езера – Риека – Пула – Ровини-Тревизо – Венеция – Верона – Кастелнуово дел Гарда – езеро Гарда- Гарда ленд – пещера Постойна – Любляна – езеро Блед – Нови сад – София

Една кола, 5 тениски, един тиган и три биещи сърца, в пътуване едновременно навън по непознати пътища и навътре към себе си.