Правенето на хляб, който да е в приличен вид и годен за ядене се оказа голяма одисея за мен. Дълго време произвеждах био тухли и павета. Ентусиазмът ми се крепеше на косъм от тотално изчезване и само вроденият ми инат беше причината да не развея бялото знаме в това начинание. И сега не претендирам за топ продукт, но смело твърдя, че вече мога да пека безглутенов хляб 🙂

Продуктите и джаджите, които са задължителни:

Установих, че най-добре се справям с безглутенови продукти, произведени извън България. Както и, че употребата на термометър е от решаващо значение при активиране на маята. (то и четенето с разбиране се оказа не по-малко важно 🙂 При първите ми опити за активиране на мая загрявах водата до 100-110 градуса, защото така бях прочела в източниците, които ползвах. Маята не шупваше, хлябът ставаше на тухла, а аз си скубех косата. Отне ми няколко безуспешни опита докато се светна, че чета рецепти писани в САЩ и там се ползва температурната скала на фаренхайт (О, свещенна тъпота 🙂 ).

Та нужните продукти за един малък хляб са:

130 гр. безглутеното брашно

6 гр. безглутенов бакпулвер

1/2 ч.л. сол

120 мл. вода

1 ч.л. безглутенова мая

1 ч.л. кафява захар

белтък от 1 яйце на стайна температура

1 с.л. био ябълков оцет

3 с.л. олио

Джаджи:

готварски термометър

тава за печене с размери 10/20 см.

хартия за печене

дишащо домакинско фолио

топло място за втасване (по-долу ще споделя моето)

Рецептата:

В чаша 120 мл вода се загрява до 38-41 градуса по целций. Тази температура трябва да се спази стриктно, за да се активира маята. Във водата се поставя захарта и безглутеновата мая, разбърква се добре и се оставя за 10-15 минути. Маята увеличава обема на течността двойно.

В купа се смесват първо брашното, солта и бакпулверът. Сухите съставки се разбъркват много добре.

След като маята се активира в купата се добяват белтъкът, оцета, олиото и маята. Разбърква се докато всичко се смеси на лепкава гъста смес. Безглутеновото тесто няма нищо общо на вид и консистенция с глутеновото. Тук и дума не може да става за месене. Прилича повече на каша.

Тавата се застила с хартия за печене и тестото се изсипва внимателно нея. Цялата тава се увива с дишащо домакинско фолио и се поставя на топло място да втасва за около 50 мин до 1 час.

В частта с втасването беше следващото ми приключение. В моята кухня през студените месеци, когато започнах да правя опити за печене на хляб, не постигам температура на въздуха, която да е достатъчна за втасване. Увивах тавата в загряти хавлиени кърпи, слагах я близо до работещи котлони, увивах в дебело одеяло, как ли не й бяех и все не ставаше. На финала започнах да слагам тавата в електрическо чувалче за топлене на крака 🙂 Преди някой да се е погнусил бързам да подчертая, че чувалчето и изпрано и се ползва само за втасването 🙂 Пускам го на степен 3/3 и върши идеална работа.

За максимален ефект го защипвам с щипка за пране (казах, че ще са нужни и много джаджи 🙂

След най-много час хлябът е удвоил обема си. Махам фолиото. Поръсвам с микс от семена (ленено, сусам, чия, слънчогледово, тиквено) и го слагам да се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна. Моята има програма за печене на хляб и пица и използвам нея.

Пека около 40-50 минути. Охлаждам го извън тавата на решетка.

Хлябът не става с дебелина като за сандвичи, но е съвсем годен за брускети. Ако започнем да го ядем докато е още топъл не остава за следващия ден, но ако оцелее може да се съхранява в кутия и в хладилника до седмица.