Дори и само фактът, че в средата на ноември, от студена и мрачна София се озовах на място с температура 26 градуса и много слънце е достатъчен, за да определя това пътуване като Прекрасно. Но то беше специално поради няколко други много лични причини, една от които  –  първото пътуване със самолет на Кари. Тя доказа, че е родена пътешественик по душа и много й хареса, което елиминира пречката „липса на баба на разположение за детегледане“ и ни отваря безброй възможности за приключения.

Валенсия е третият по големина град в Испания след Мадрид и любимата ми Барселона, и съвсем не преувеличено в много пътеводители е определяна като „скритото съкровище“ на Кралството. Валенсия е интересна комбинация между старото и новото, модерното и класическото – от готическата архитектура в сърцето на туристическия център до супер модерния дизайн на една от най-известните си атракции –  Град на изкуствата и науките.

Валенсия ни посрещна с много слънце и безброй плажуващи на копринено нежните пясъци на плажа Малвароса. Аз за по-добра рецепта за здраве от плаж през ноември не се сещам и адски завиждам на всички, които живеят на място, където това е възможно. Огромната плажна ивица е отделена от жилищния квартал с дълга асфалтова алея с безброй заведения и барове, където в късния съботен следобед гъмжеше от посетители, поглъщащи многоцветни коктейли. Сладък живот!

Безценно по мое мнение притежание на града е паркът Турия. Паркът е дълъг над 9 километра и се простира на същото място, където някога е течала река със същото име. Някогашната река е била много пълноводна и често е напускала коритото си и причинявала наводнения. Най-голямото такова е било през 1957 г., когато голяма част от града е пострадала, а жертвите са били около 100. За да предотвратят подобни инциденти в бъдеще властите разработват проект за отклоняване на реката и превръщат бившето корито на реката в прекрасен зелен парк.

По някакво странно съвпадение по времето, когато четох историята на парка, четях и книга, в която се обясняваше, че според древни йогийски текстове целта на медитацията е постигане на състоянието – турия – неуловимо четвърто ниво на човешкото съзнание. Според йогизма, турия е състояние на постоянно блаженство и човек, който живее в турия не може да бъде засегнат от променливите настроения на ума, не се страхува от времето и не страда за нищо изгубено. Нямам никаква представа дали името на парка е просто съвпадение с наименованието на това състояние, но когато в неделя сутринта видях групи по йога на зелените поляни, мъже от трета възраст, които изпълняваха капоейра под портокалови дървета и безброй одеяла за пикник, за мен състоянието турия се визуализира в парка 🙂

В единия край на парк Турия е разположен „Биопарк Валенсия“. Уникалното на този зоопарк е, че в него животните не са затворени в клетки, а се разхождат свободно. Отделени са от посетителите посредством скали, водоеми и растителност, което създава усещане за пълно потапяне в животинския свят. Също така представители на различни видове живеят на една и съща територия, точно както се случва във външния свят.

Мои любимци станаха жирафите 🙂

Най-близък контакт гостите на парка могат да осъществят с лемурите, защото те тичат свободно из зоните за разходка. Ние нямахме този шанс, защото всички се бяха покачили по дърветата и наблюдаваха отвисоко поредната тълпа натрапници с фотоапарати и екзалтирани деца.

След целодневното шляене покрай животните и доволно количество детски площадки, вечерта се отдадохме на кулинарна вакханалия със стекове от аржентинско телешко месо. Пътуването ни неслучайно съвпадна с рождения ден на съпруга ми, който е голям фен на телешки стекове и затова няколко седмици по-рано направих проучване къде във Валенсия приготвят най-добрите телешки пържоли и направих резервация за трима. Заведението беше със семпъл, но уютен интериор, а храната страхотна от първата до последната хапка. По препоръка на сервитьора поръчахме меню за двама, което представляваше селекция от 6 блюда в по две порции и по мое мнение спокойно би нахранило 5 членно семейство. А стековете……ех, мечтая си и в нашите магазини да мога да купя такова телешко. Нищо не попадна в обсега на обектива, защото бях заета с ядене 🙂

Като страстен почитател на модерната архитектура аз лично съм запленена от визията на Града на изкуствата и науките. Този шедьовър на съвременното мислене и строителство е построен по повод настъпването на новото хилядолетие, а дизайнът на спиращите дъха структури привличат хиляди туристи всяка година.  Тук си позволих да използвам чужд кадър на този уникален комплекс.

Града на науките и изкуствата се състои от няколко части: Дом на изкуството и операта – тази сграда е посветена на сценичните изкуства и в нея се намира и операта на Валенсия; Агора е открит площад, на който се провеждат изложби и концерт; Хемисфера, която е приютила под купола си IMAX кино и планетариум; Ботаническа градина, която включва всички езерца и зелени площи на територията на Града на науките и изкуствата, както и т.нар. Пасаж, който играе ролята на вход към комплекса; Интерактивен музей на науките „Принц Фелипе“, чиято архитектура наподобява скелет на кит и Аквариумът „L’Oceanografic“.
Заради малкото време, с което разполагахме този път и приоритетът за детски забавления, посетихме само „L’Oceanografic“. Той има славата на най-големият аквариум в Европа. В него за няколко часа „преплавахме“ няколко морета и океана и се срещнахме с безброй представители на водния свят – от малки златни рибки и бебета медузи, през риби скатове, акули, делфини, моржове, пингвини, та чак до почти двутонна белуга. Особено впечатлителни са подводните тунели с плуващи около и над посетителите риби и акули, а два пъти на ден в делфинариума има представления с делфини.

Тук отварям скоба, за да споделя, че „L’Oceanografic“ много ми харесва, силно впечатлителен е и огромният аквариум в Dubai mall в Дубай (най-вече заради възможността да плуваш в лодка при акулите), но мой безспорен фаворит при този тип атракциони е „Loro Parque“ на остров Тенерифе. „Loro Parque“ е като микс между „L’Oceanografic“ и Биопарк, но още по-хубав. Там има прекрасна селекция от представители на целия воден свят, екзотични диви животни и стотици пернати и по няколко пъти на ден има представления с папагали, морски лъвове, делфини и косатки! Шоуто с косатки е невероятно преживяване и от нещата, които ще помня докато дишам 🙂

На територията на „L’Oceanografic“ има подводен ресторант с гурме кухня. Ресторантът е с кръгла форма и изцяло заобиколен от аквариум. Обстановката е с претенции за изисканост, цените също.

Може да се поръчват само менюта, които включват минимум по четири блюда. За жалост обаче не мога да споделя, че това беше преживяване, носещо наслада. Храната беше с посредствен вкус, а обслужването от кисела и груба жена, която видимо не харесваше работата си.

В епилог мога смело да споделя, че Валенсия заема достойното си място в класацията с любими мои градове и задължително ще я посетим отново. Следващият път ще обходим историческия център и задължително и останалите части от града на изкуствата и науките, пак ще ядем аржентински стекове, хамон, морски дарове и ще пием коктейли на плажа 🙂