Страстната събота у дома наистина се оказа страстна. Идеята за семейно боядисване на яйца звучи доста идилично и вероятно като сюжет от филм или реклама би довела зрителя до умиление. Реализацията на същата обаче, в компанията или по-скоро под ръководството на малко дете с Характер, си е направо като сцена от филм на ужасите.

Ето и кратко ръководство как да (не) боядисваме яйца вкъщи и обяснение защо няма да видите от мен снимки на такива!

Стъпка първа – подготовка. На детето поне седмица по-рано започва да се обяснява подробно и описателно как яйчицата се боядисват мнооого внимателно и спокойно и с активната помощ на поне един възрастен.

Стъпка втора – опаковане. Кухненският остров се увива старателно с промишлено фолио, минимум на два пласта, за да оцелее при предстоящата цветно-малаза вакханалия. За всеки случай, отгоре се застила и с няколко пласта хартия. (За сефте се зарадвах на стотиците брошури, които заливат пощенската ни кутия. Обмислихме да опаковаме и пода около острова, но после ни заля вълна от оптимизъм и се ограничихме само до махането на близкостоящия килим.)

Стъпка трета – родителите си лепват по една усмивка и започват да демонстрират ритуала по лежерно потапяне на яйце в бурканче с багрило.

Няколко секунди по-късно, превъзбудено от многото буркенчета с боя зверче, започва буквално да хвърля яйцата в боята и после настървено да разбърква с лъжица на обороти, с които не разполагат дори и най-мощните центрофуги на пералня. Усмивките на родителите започват да придобиват отчетливи форми на гримаса, но и двамата понасят сцената стоически, в името на създаване на мили детски спомени за отрочето си.

Идилията рухва минути по-късно, когато малкият творец решава, че бурканите с боя трябва да бъдат преместени на дивана. Тук вече родителските напъни за стоицизъм рухват и боядисването на яйцата приключва с рев, тръшкане и истерия.

Епилог: Мисията за „мил детски спомен“ е изпълнена. Имаме точно 45-секундно клипче как Кари боядисва яйце в червено и бърбори с въодушевление как утре ще правим „чук-чук“ с него. За случилото се след тези 45 секунди на блаженство ще помним само аз и баща й, но с времето този спомен ще избледнее и ще се трансформира в забавна история за внуци 🙂

Преди няколко дни за първи път направих еклери. Не знам защо винаги съм мислела, че това си е трудна и много пипкава работа. Оказа се точно обратното. Съставките се броят на пръстите на едната ми ръка и изпълнението е по силите дори на новак в кухнята. Аз направих класически вариант на еклери с ванилов крем и такива в мой стил – с пълнеж от крема сирене и мента.

Продуктите:

200 мл. прясно мляко

100 гр. масло

125 гр. брашно

3 големи яйца

1 пакетче крема сирене

2 ч.л. кафява захар

10-12 листенца прясна мента

За поднасяне:

Домашно сладко от ягоди

Пресни ягоди

Свежа мента

Приготвяне:

Млякото и маслото се загряват на котлон до завиране. Пресятото брашно се добавя наведнъж и се бърка с дървена лъжица докато се получи лепкаво тесто. Сваля се от котлона и се оставя да се поохлади за около 10-15 минути.

Яйцата се разбиват едно по едно и се добавят към тестото. След всяко яйце се бърка енергично до пълното му усвояване от тестото.

Тава се застила с хартия за печене. С помощта на лъжица се взима малка топка от тестото и се поставя върху хартията. Леко се притиска с пръст ако се образуват връхчета. Тестото се деформира при печене, така че не е нужно да се стараете формата да е идеално кръгла.

Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна за около 40 минути. По време на печенето не бива фурната да се отваря, защото еклерите ще спаднат.

Крема сиренето се смесва със захарта и наситнената мента. Сместа се разбива за няколко секунди в кухненски чопър.

След като еклерите се охладят се разрязват с остър нож и в естествено образувалата се в тях кухина се пълнят с крема.

Поднасят се със сладко от ягоди, пресни ягоди и листенца свежа мента.