Меко казано е, че не харесвам празника Св. Валентин. И не защото не познавам любовта или тя не присъства в живота ми. Не, далеч не е така. Просто тази напудрена, захаросана, облечена в шумоляща лъскава опаковка и лишена от съдържание помпозност на преекспонирани чувства ме влудява.
Веднага след свалянето на коледната украса отвсякъде започват да се натрапват сърца и да пърхат херувимчета. То не са бонбони-сърчица, любовни кексчета и торти, захарни сърца на клечка, плюшени възглавнички, целият животински свят, ушит от булана и стискащ символи на любовта във всевъзможни форми и размери, любовни сувенири, картички с готово напечатано обяснение във вечна вярност, помпозни билбордове със сладникави обяснения или предложения за брак, специални куверти „За двама“ дори в кварталната шкембеджийница и не мога да не спомена и неизменната празнична брошура на Лидл, със специални Свети-валентински гащи, която всяка година намирам в пощенската си кутия и всяка година при вида й ми се повдига!

Друга екстра през февруари е, че към почти всяка покупка клиентът получава и бонус презерватив. Изключение за сега прави само хлебарницата, но никога не е късно да започнат да ги подаряват и там.

Безспорно моят фаворит, в целия този индустриализиран водевил, са витрините на магазините за бельо, които биват накипрени като снимачна площадка на нискобюджетен порно филм. Върху легло, което задължително е застлано с яркочервени сатенени чаршафи, се разчекват пластмасови манекени, нерядко със зловещи физиономии или без очи, които са облечени с нощници с пухчета, черни дантелени чорапи и за допълнителен разкош – перли! Романтика! Предлагат се и огромно разнообразие от боксерки на сърчица, купидончета, биберони и слончета. По мое лично мнение е наложително към този вид покупки, освен гореспоменатия задължителен бонус презерватив, да бъде подаряван на клиента и ваучер за консултация с психиатър или направо направление за хоспитализация в психодиспансер.
Винаги изпадам в недоумение, когато някоя моя приятелка ми сподели колко била сюрпризирана от съпруга си с еди-какъв си подарък/изненада. Мигом в мен напира крещящият въпрос – Как е възможно да бъдеш изненадан в ден, в който жестовете на внимание са вменени като задължение? Наистина не го разбирам.

Абсолютно убедена съм, че и огромна част от мъжете споделят моята ненавист към този „празник“, но под страх, че ако не се трансформират тутакси в Ромео и не избухнат в любовни пламъци, жестове и армагани към своята Жулиета, деветте кръга на ада ще им се сторят като релаксираща почивка в сравнение с това, което ги очаква в следващите минимум 365 дни, горкият силен пол преглъща егото си и се напъва всячески да зарадва милото/котето/патето. Освен това Ромео изиграва, достойно за Оскар, и сцена на захлас и превъзбуда от „изненадващия мил жест“, които получава насреща от Жулиета. Идилия!
Аз вярвам в делничната любов. В онази, която не е претенциозна, натрапчива и на показ, но остава да съществува и след края на живота. Онази любов, която е скрита в дребното скарване, че ходиш леко облечен, когато навън е студено, в одеялото с което той/тя внимателно те завива, когато си заспал пред телевизора, в аромата на кафе, приготвено точно както го обичаш, докато сутринта си измиеш лицето и зъбите, в едно дъхаво лале, подарено в обикновения делник, в онази топла и силна прегръдка, която те успокоява и ти казва „Всичко ще бъде наред“ в момент на слабост. Вярвам в делничната любов и определено не ми е нужен конкретен ден от календара, в които да се чувствам обичана и обичаща.

Ето и рецептата за един Не Свети-валентински десерт – несъвършен, делничен, но с наситен и запомнящ се вкус! Шоколадови чийз гофрети, посветени на една среща, в делничен ден, преди осем години!

Продуктите:

5 броя малки правоъгълни гофрети

500 мл. прясно мляко

130 мл. крем за мазане „Пилос“ на Лидл

100 гр. натурален шоколад

50 гр. орехи

1 пакетче шоколадов пудинг „д-р Йоткер“

ягоди и листенца мента за декорация

За импровизираните формички:

1 лист дебела хартия формат А4

2 листа с размер А4 домакинско алуминиево фолио

телбод

Приготвяне:

Листът хартия се нарязва по дължина на 5 ленти с еднаква дебелина – около 4-5 см. Аз използвах корица от списание.

Всяка лента се прегъва според размера на гофретата, така, че да се получат „стени“ около гофретата. Бигованата хартия се овива в алуминиево фолио и „стените“ се скрепяват около гофретата с телбод.

200 мл. прясно мляко се загряват на котлона до завиране. Котлона се намалява на средна степен и с добавя крема за мазане. Бърка се докато се разтопи напълно. Добавя се шоколадът и бъркането продължава докато се разтопи и той.

Пудингът се разтваря в останалото прясно мляко и се добавя към сместа на котлона. Разбърква се докато кремът се сгъсти – около 5 минути.

Орехите се нарязват на едро и се поръсват върху гофретите. Отгоре се разпределя и охладеният, но леко топъл крем. Чийз гофретите се слагат да стегнат в хладилник за поне 2 часа.

Непосредствено преди сервиране „стените“ се махат и десертът се декорира с ягоди и свежа мента.