Най-трудно научих урока за Смирението. (ако сте чели този ми пост добре знаете за какво говоря)
С него дойде и осъзнаването, че разделите с близки хора трябва да бъдат разглеждани през воала на мъдростта и търсенето на смисъл в тях. Че са повод да си задам въпросите защо дадено нещо ми се случва и каква е поуката от него. На какво ново трябва да ме научи. Да приема, че разделите не са краят на света и, че всяка раздяла отваря вратата за нещо ново.
Трудните уроци са тези, които изграждат и осмислят пътя напред.
Когато се приеме, че загубите и предизвикателствата осигуряват растеж, идва и благодарността за всяко изпитание – било то малко или голямо.
Днес се старая благодарността за уроците, които ми дава Животът, да се превърне в постоянен процес, а да не е единични проблясъци.
Великден не е за тежки софри с шарени яйца и козунаци. Великден е ден за смирение, за благодарност и за честване на победата на Живота над смъртта!
От години лекувам душата си с красиви чинии. И този Великден не бе изключение, а ето я и рецептата:
Продуктите:
Около 1 кг агнешки котлети
1 кг. пресни картофи
500 гр. аспержи
Масло
Зехтин
Сол
Пипер
Джоджен
Розмарин
Приготвяне:
Котлетите се почистват и се мариноват с пипер, сол, сух джоджен и зехтин за няколко часа в хладилник или най-добре за една нощ.
Картофите се измиват много добре. Нарязват се на парчета с еднаква големина. Слагат се в тенджера с вода и около 1 ч.л. оцет и се варят точно 5 минути след завиране на водата. Веднага се охлаждат със студена вода. Разстилат се на един ред в покрита с хартия за печене тава и се пекат за около 45 минути в предварително загрята на 180 градуса с вентилатор фурна. На средата на времето се обръщат внимателно, за да получат загар и от другата страна. След като се изпекат се овкусяват с малко масло, сол и наситнен копър.
Агнешките котлети трябва да бъдат извадени от хладилника около 30-40 минути преди готвене, за да се темперират. Най-добре, когато картофите влязат във фурната за печене, агнешкото да излезе от хладилника, за да могат по едно и също време да се срещнат в чинията.
В силно загрят тиган се слагат равни части масло и зехтин (приблизително по 1 с.л.). Когато започнат да бълбукат котлетите се подреждат първо прави, с най-мазката си страна съм тигана. С помощта на щипка се задържат така за 1-2 минути докато мазнината им се разтопи и се слее с маслото и зехтина. Добавят се стрък-два пресен розмарин за аромат. След това котлетите „лягат“ в тигана и степента на котлона се намалява на средна. Запичат се по 2-3 минути от всяка страна до получаване на приятен загар. Прехвърлят се в тава и се досготвят във вече загрятата фурна за още около 8 минути.
В същия тиган се слагат почистените аспержи и се готвят до готовност (4-5 минути) в мазнината от котлетите.
Декорацията:
Безспорно най-атрактивната част от визията на чинията е декорацията от ядливи листа и решетка.
Равни части белтък, безглутеново брашно и масло се смесват и разбъркват до получаване на хомогенна смес. Докато „тестото“ беше бяло го използвах за направата на решетките. След това добавих щипка спирулина към сместа и с полученото зелено „тесто“ направих листата.
И листата и решетките се правят със силиконови молдове (форми), които лесно могат да бъдат намерени в търговската мрежа. Пекат се около 5 минути в загрята на 180 градуса фурна и след охлаждане излизат много лесно от молдовете. Има какво още да се желае от вкуса им, но пък визията им е чудесна.
Замисленият към рецептата сос си признавам откровенно, че не ми се получи. Имам върху какво да поработя следващия път и ще се радвам ако някой сподели лесен сос, подходящ за агнешки котлети 😊
