Не отдавна в едно симпатично магазинче, предлагащо основно продукти внос от Италия, попаднах на истинско съкровище – безглутенови бишкоти! Като казвам съкровище, то ползвам думата буквално – първо не си бях и мечтала за такъв продукт по нашите ширини и второ, цената на пакетчето с бишкоти беше супер висока (мисля, че към 90 левчета за килограм). Но както се казва – кеф цена няма 😊
Моето безглутеново тирамису не е с класическа визия – сглобено е в чаши и кремът е с подчертано медни оттенъци в цвета, защото ползвах екстра тъмна тръстикова захар,а за разкош е гарнирано с горски плодове и мента (ей така, защото имах).
Покрай размотаването ми да седна и да си запиша рецептата за този десерт се замислих за времето и за рецептите, които така и не стигат до нас. Замисляли ли сте се колко често си казваме – „Не сега!“, „Следващия път!“, „Има време!“ ?!? А всъщност няма никаква гаранция, че ще има следващ път, че имаме още време, че това, което съзнателно отлагаме ще имаме възможността да го случим. От къде идва тази наша убеденост, че имаме време и защо, често прозаичните задачки на ежедневието си ги приоритезираме пред нещата, които биха добавили стойност в живота ни? Защо така с лека ръка отлагаме? Така поради убедеността ми, че Има време преди години така и не попитах за рецептата за супер нежни и въздушни еклери, а съвсем наскоро ми бе отнета и възможността да се науча как се прави най-вкусният тиквеник – този от моето детство. Тиквеникът, който всяка Коледа стоеше точно до меката топла погача. Рецептите си останаха несподелени, а живи само спомените за тях и за хората, които ги владееха до съвършенство.
Поставям си за лична цел да не чакам до утре за нещата, които мога да направя, кажа, споделя още днес, веднага, на ръка разстояние. Защото имам само Тук и Сега и всяко отлагане за вбъдеще създава дълг към настоящето, който рано или късно се плаща.
Та, не чакайте до следващия повод, уикенд или по-свободен ден, за да си направите Тирамису 😊 (ако искате да е по класическа рецепта вижте ТУК)
Продуктите (за 3 чаши):
75 гр. Безглутенови бишкоти
250 гр. сирене маскарпоне
2 яйца размер М
100 мл. еспресо
3 с.л. тъмна нерафинирана тръстикова захар
натурално безглутеново какао
Приготвяне:
Приготвя се 100 мл. еспресо, подсладява се с една с.л. захар и се оставя да изстива.
Белтъците и жълтъците се отделят в две купи. Белтъците се разбиват с миксер на сняг. Към жълтъците се добавят останалите 2 с.л. от захарта и се разбиват с миксер до хомогенност. Към жълтъчната смес се добавя и сиренето маскарпоне и отново се разбива с миксер, за да се смесят добре съставките. Добавят се и разбитите на сняг белтъци и се разбърква добре със силиконова шпатола докато двете смеси се обединят.
Бишкотите се потапят в охладеното кафе и се подреждат на един ред в чашата (или в тава). Поставя се ред крем и отново ред потопени в кафе бишкоти. Завършва се с втори ред крем. Всяка чаша се покрива с дишащо фолио.
Десертът престоява няколко часа в хладилник или най-добре една нощ. Преди сервиране се поръсва с натурално какао и при желание се добавят малини, капини и свежа мента.
