За мен Италия е опияняваща смесица от богата история, стари традиции, невероятни пасторални пейзажи, хубаво вино и страхотна храна. Не случайно в една от любимите ми книги „Яж, моли се и обичай“ частта с похапването е точно в Италия. Тези хора просто знаят как да се наслаждават на храната и мисля, че няма две мнения по въпроса, че кухнята им е невероятна.

За красотата на Тоскана бях слушала много разкази, наситени с обожание и въздишки и истината е, че срещата ми с Флоренция, Пиза и тосканското вино, надмина очакванията ми.

Флоренция е очарователна. Лабиринт от тесни, но уютни улички, прекрасни сгради с прозорци, стаени зад тъмно зелени дървени капаци, величествени и богато орнаментирани храмове, просторни площади, безброй статуи и скулптури, красиви мостове над река Арно, великолепни гледки и опияняващ аромат на жасмин и рози. В този идиличен град усещането е за безметежност и безвремие, всяко вдишване и издишване насища сетивата и оставя траен отпечатък в галерията на спомените.

Флоренция се счита за културна столица на Италия и буквално зад всеки ъгъл се разкриват впечатляващи произведения на изкуството. Голямата гордост на града е статуята Давид – шедьовър на ренесансовата скулптура, създаден от гениалния Микеланджело.

Днес статуята се намира в Академията за изящни изкуства, но копие на същата има на „Пиаца Микеланджело“, от където се разкрива невероятен изглед към града. Изкачването по хълма напълно си заслужава и гледката се нарежда сред моите фаворити на забележителностите във Флоренция.

Катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ е на четвърто място по големина в света. Изумителното е, че архитектът Филипо Брунелески е успял да проектира купола без поддържащо скеле като е измислил начин камъните на арките сами да се поддържат по време на стоежа. Години по-късно Микеланджело е използвал същата идея за построяването на огромния купол на Базиликата „Свети Петър“ в Рим.

Огромната катедрала е невъзможно да бъде снимана цялата.

Църквата „Санта Мария Новела“ не случайно има славата на най-красивия храм в града. В нея има великолепни стенописи и витражи, безценни произведения на изкуството и гробници на исторически значими личности. Фасадата й се счита за един от еталоните на ренесансовата архитектура.

В магнетичната базилика „Санта Кроче“ се намират гробниците на световно известни флорентинци – Микеланджело, Данте Алигиери, Галилео Галилей, Николо Макиавели.

„Палацо Векио“ е една от най-значимите сгради в града. Бивша резиденция на Медичите и настояща сграда на общината. Скулптурата на костенурката пред него определено не може да се похвали с вековна история, но пък е голяма атракция за туристите.

В сърцето на Флоренция се намира и Галерия Уфици – един от най-добрите музей в света. Нямам негова снимка, но е редно да го отбележа като факт.

Чудесно място за разходна и слънчеви бани са градините „Боболи“ пред „Палацо Пити“. Градините са с хълмист релеф и изискват усилия по катерене и слизане, но тази физическа активност напълно си заслужава, защото градините изобилстват от розови храсти и божури и ароматът, които се носи в тях е невероятен.

„Понте Векио“ е единственият закрит мост над река Арно във Флоренция. В наши дни изобилства от бижутерийни магазини, но в миналото е бил средище за месарски и занаятчийски магазинчета.

На второ място, след любимия ми пазар в Барселона, подреждам този във Флоренция. Страхотно изобилие от сирена, сушени домати, гъби, паста и месо. Всичките ми най-любими храни под един покрив. Ако живеех в Италия определено щях само да си мечтая да се побера в малък размер дрехи, защото мога цял ден блажено да прилазвам от кафетерия в тратория, пицария и джелатерия и после пак отначало 🙂

Да се посети Флоренция си заслужава и като допълнителен бонус отчитам, че визитата й може да бъде съчетана с разходка до Пиза. Разстоянието между Флоренция и Пиза е 79 км и се преодолява с едночасово пътуване с влак и страхотни гледки от Тоскана.

Прословутата наклонена кула в Пиза е на пешеходно разстояние от централната гара и до нея се стига по много приятни улички, които макар и не така живописни като флорентинските, имат особен чар. И тук красиви гледки дебнат почти зад всеки ъгъл, като тази например.

Кулата е отделно разположена камбанария към катедралата в града, намиращи се на „Пиаца дей мираколи“ (Площада на чудесата). Висока е 56,7 м. и е отворена за посетители. В страни от нея има и прекрасно поддържана морава, на която всички туристи се гънат в напъни да „подпират“ кулата.

В епилог мога да обобщя, че 300 километровото шофиране, 120 километрово возене с такси, 2 часа самолетен полет, 10 минутен трансфер с шатъл, 1-часово пътуване с влак и 15 минути с трамвай до Флоренция беше напълно оправдано и преживяването затвърди любовта ми към Италия и всичко италианско.