Прага е град със собствен пулс, голямо и динамично биещо сърце. Малко са местата, които имат такава силна притегателна сила, която те всмуква неусетно и омагьосва завинаги. За Прага е трудно да се разкаже, тя трябва да се усети и преживее, затова горещо препоръчвам всеки да придобие впечатления от този прекрасен град в първо лице единствено число. Прага е красива, романтична, чиста, просторна, хората са ведри, храната е безумно вкусна, а бирата страхотна и евтина колкото водата. 🙂

Прага е град, в който разходката без строго определена програма и маршрут е най-добрият избор. Възможността да се загубиш по лъкатушещите улици е голяма, но е и препоръчителна, защото зад всеки ъгъл може да се натъкнеш на нещо, което си е заслужавало да бъде видяно и/или похапнато.

Прага някакси ми беше убягвала от полезрението през годините. Една мразовита януарска сутрин в началото на тази година, разглеждах снимки на европейски градове, за да си повдигна настроението и да помечтая. И попаднах на снимки на мостовете над река Вълтава по залез. И това беше старта на организацията на една прекрасна седмица в началото на май – от Будапеща, през Виена, та до Прага.

Заслужено Прага беше последна в пътуването, защото най-хубавото е редно да се запази за края. Признавам си, че след чудната Виена бях леко притеснена, че Прага ще бледнее и няма да оправдае очакванията ми. Сгреших! Прага ни посрещна със слънце (макар и само за „Здравей“), въпреки прогнозата за три дни студ и дъжд, и още от първите минути в този град в мен се зароди усещането, че е място, в което пак ще се върна. Случи се онази магия, за която нямам логично обяснениnие, но има места, в които се чувствам у дома си, сякаш ги познавам и те познават мен, сякаш са уютно одеало, което ме обгръща и ми дава усещане за покой.

Нещата, които може да видите в Прага са толкова много, че да се опитам да спомена и да разкажа за всичко си е невъзможна кауза, но ще се опитам да скицирам тези, които са моите фаворити.

“Старе место” е центърът на стария град и сърцето на Прага. Там е Староместкият площад /Staroměstské náměstí/ и един от символите на града – Астрономическият часовник „Орлой“ – най-старият функциониращ часовник в света. Според легендата след монтирането на часовника местните градски съветници били притеснени, че майсторът часовникар може да повтори шедьовъра си и другаде и затова наредили да бъде ослепен.

В наши дни тълпи от зрители се скупчват пред часовника на всеки кръгъл час, за да наблюдават шоуто на 12-те апостоли, които се показват през отворените прозорци, и да чуят кукуригането на петела, което отбелязва часа. Циферблатът на часовника показва както конкретния час, така и разположението на слънцето и луната и движението на зодиакалните знаци.

Църквата „Дева Мария пред Тин“ също е една от основните забележителности на площада.

На площада се намира и красивата барокова църква „Свети Николай“. Има места, които сякаш те „извикват“ при себе си. Тази църква е от тях – привлича те и те „прикотква“. (Какво точно означава това в тази история знаем само двама души, но е напълно достатъчно. Останалите могат да гадаят 🙂 ).

Само на няколкостотин метра от площада е прочутият Карлов мост /Karlův most/. Той е дълъг 516 метра и свързва „Старе место“ със замъка Храдчани. Мостът е изграден в готически стил и е украсен със скулптури на 30 светци, чиито лица изразяват болка и скръб и вдъхват страхопочитание. Денонощно по моста пъплят тълпи от туристи и същият е импровизирана сцена за представления на улични музиканти, артисти, художници и амбулантни търговци.

Шест двореца, катедрала, три базилики, четири манастира, пет картинни галерии и множество стръмни улички, по които всяка сграда е забележителност, образуват  дворцовия ансамбъл „Храдчани“, на западния бряг на река Вълтава. Слави се като един от най-старинните замъци в света и е с площ от рекордните 260 000 кв.м. Тези огромни територии са били дом на много владетели, всеки от които е оставил своя отпечатък върху облика на комплекса. Днес земите на замъка се пазят от стража, която се сменя на всеки час, а за мен най-впечатляваща е великолепната гледка, която се разкрива към Прага, и за която ще трябва да се върнем отново след няколко години, за да й се насладим при ясно време и ярко слънце 🙂

Забележителна част от Замъка е архитектурата на готическата катедрала „Свети Вит“. Освен религиозни служби в катедралата са се провеждали и коронациите на чешките крале и кралици. В наши дни в храма се съхраняват скъпоценните камъни на короната, а изображения на замъка и катедралата се срещат в почти всички туристически пътеводители на града и се се превърнали в един от символите на Прага.

И докато сме на вълна замъци, не мога да пропусна „Вишеград“. Легенда разказва, че именно на това място прицеса пророкувала бъдещата слава на град Прага. Днес „Вишеград“ е спокойно място за разходка с паркове, красива базилика, чудесна гледка към града и респектиращо гробище.

Дори и никога да не сте чували за Кафка и да не сте прочели ни една негова книга, то докато сте в Прага със сигурност ще се запознаете с него – тениски, чаши и картички с лика на писателя ще ви се натрапят във всеки сувенирен магазин и уверявам ви, че няма да останете равнодушни от скулптурата в двора на музея, посветен на твореца. Тя е дело на Давид Черни, които преди няколко години представи България като турска тоалетна в арт инсталация в Брюксел. Та, в двора на музея на Франц Кафка има две момчета, изработени от бронз, които уринират върху картата на Чехия. Фигурите са подвижни – въртят тазовете си на ляво и дясно и за моя изненада предизвикват неприкрит възторг у туристките.

И ако Кафка действително е живял и творил в Прага, то Джон Ленън никога не е посещавал чешката столица, но това не пречи един от атракционите в града да е стена посветена на него и стотици туристи всеки ден да оставят своя почерк върху нея. Всички кафенета, бирарии и магазинчета в широк радиус около изпъстрената с графити стена, също носят името на легендарния музикант.

Друга голяма забележителност в Прага е Вецлавският площад, които прилича на широк булевард. В средата му са красиво аранжирани благоуханни рози и кокетни кафенета. Сградите от двете му страни са с прекрасна архитектура и разнообразни цветове. В единия край на площада започва „Старе место‘, а в другият е величествената сграда на Националния музей. В момента сградата се реставрира и огромното скеле прикрива част от красотата й, но въпреки него постройката е много внушителна. Пред зданието е поставен огромен паметник на Свети Вецлав. Оказа се, че нямам ни един кадър от площада, на който да не заема централно място моята персона, та и това е отместата, които ще снимам отново при следващото ми пътуване до Прага 🙂

Ето още няколко гледки от този пленителен град.

Антипод на готическата архитектура е друга много известна сграда в Прага – „Танцуващата къща“. Бомбардировките през Втората световна война разрушават историческата сграда, на ъгъла на двете улици до реката.Мястото било само на няколко крачки от родния дом на Вацлав Хавел, известен интелектуалец, а по-късно и първият демократично избран президент на Чехия. Той предлага на това място да се построи модерен културен център, който да е символ на демократичните промени в държавата. Силуетът на модерната сграда остявя впечатление за танцуваща двойка. Необичайната форма на сградата първоначално предизвиква бурна обществена дискусия доколко тя се вписва в цялостната атмосфера на града, но днес тя е една от атракциите за туристите.

По-горе споделих, че най-приятно е града да се опознава пеша, но метростанциите в Прага се подреждат сред забележителностите на града заради своята дълбочина. Аз на по-дълги ескалатори не бях стъпвала. На един от тях засякох времето, което пътувахме с ескалатора и то беше точно 2 минути и 15 секунди – достатъчо да изпиеш едно кафе, да прочетеш вестник, да ушиеш гоблен или да се сприятелиш с други пътуващи. В един пътеводител се споменаваше (на шега разбира се), че няколко човека годишно умират от скука по ескалаторите в пражкото метро 🙂

Особено очарование притежава площадът „Namesti Miru“. В средата му се извисява красивата църква „Света Людмила“, която по това време от годината беше заобиколена от разцъфнали люлякови храсти.

А само на метри от това прекрасно място открихме истинско съкровище – непопулярно сред туристите заведение с превъзходна храна. Всеки, който ме познава знае, че думата „превъзходен“ е изключителна рядкост в речника ми, но в случая е заслужена. Когато се опознава ново място и култура най-добре е да се слееш с местните. Туристическите заведения, често предлагат разочароващо преживяване и посредствена храна под гръмки лозунги от типа – „най-добрата типична, национална кухня“ и пр. Откриването на заведение, където да се похапне истинска местна храна (когато не познаваш никой местен, който да те заведе), изисква предварителна подготовка, но усилията се отплащат многократно.

В „Mlsnej Kocour” буквално си облизахме пръстите – там сервират най-вкусните ребра, които съм опитвала, в компанията на страхотна чешка бира и гарнирани със стръкове прясна целина с няколко вида дипчета. Менюто предлага още печени джоланчета, блюда с прекрасно телешко месо, разнообразни предястия и прясно изпечен хляб. Това е моята представа за гастрономически пир.

Както споделих в предния ми пост, след Прага прясната целина е чест гост на трапезата вкъщи и направо недоумявам как по-рано съм пренебрегвала този зеленчук в магазина. Казана (написана) дума, хвърлен камък – ето я и обещаната рецепта или по-скоро идея, защото реално готвене в това няма.

Стръкове пясна целина се измиват добре и се режат с дължина около 8-10 сантиметра. Идеални са за топване в горчица; дип от рикота с кисело мляко, сухи подправки на вкус и ситно нарязан пресен копър; хрянова паста или какъвто друг сос намерите в хладилника си.