След Загреб се отправихме към главната цел на цялото пътуване.

Плитвишките езера са едно от най-красивите места, които съм посещавала. Когато бях разглеждала снимки от тях все си мислех, че цветовете са пообработени, но се оказа, че тюркоазеното синьо си е автентично, както и зеленото и искрящото бяло на водопадите. Нищо от написаното за прелестта на езерата не е преувеличено и посещението им е страхотно преживяване.

Езерата са разположени на територията на Националния парк Плитвице и само допреди около 65 години са били недостъпни, защото до тях е можело да се стигне единствено по горски просеки. Благодарение на прозорливостта на тогавашния управител на парка, е изградена система от дървени мостчета и паркът се превръща в голяма туристическа атракция.

Плитвишките езера представляват каскада от 16 стъпаловидно разположени проточни езера. Условно се делят на Горни (общо 12) и Долни (4 езера). Разделението на горни и долни е свързано с голямата разлика в надморската височина, на която са разположени.
Паркът е изключително добре поддържан, много чист и така организиран, че огромният брой туристи не повлиява на положителното преживяване. Бях прочела доста препоръки, че паркът е най-добре да бъде посетен през пролетта, когато езерата и водопадите са най-пълноводни, но често казано не си представям как е възможно това място да е още по-красиво от това, което видяхме през август. И ако си мислите, че август е неподходящ заради температурите, лъжете се. Близостта до водата създава чудна прохлада.

В радиус от 20-30 км в района на езерата има множество възможности за настаняване и дори цели новопостроени квартали с къщи за гости. Отседнахме в една такава, съвсем нова къща, само с 4 студия и много сърцата домакиня, която макар и да не знаеше ни една дума на английски, обгрижваше гостите чудесно. Дамата ни посрещна с прясно изпечени кроасани, а вечерта, докато си самоприготвяхме барбекю в двора, ни донесе малък поднос с домашна вишновка, ракия с мед и още един еликсир, чието име не знам, но беше невероятен.

За посещението на езерата си заслужава да се отдели един цял ден. Ние прекарахме в тях над 10 часа, като нито в един момент не ни беше скучно и не почувствахме умора. Магията на мястото презарежда.

Паркът има два входа – „А“ и „В“, и за улеснение на туристите на сайта на национален парк Плитвишки езера има подробна информация за различните туристически маршрути, за тяхната дължината и времето, което е нужно да им отделите. Различните маршрути са наименувани с букви от азбуката и в парка има указателни табели, за да може лесно да се следват. Поради липса на билети за вход „А“, ние си купихме такива за вход „В“ и избрахме целодневен маршрут „Н“. Смело мога да кажа, че това се оказа най-хубавият маршрут, защото по него красотите на парка се разглеждат в градация. Маршрут „Н“ стартира от горните езера, затова след като влязохме на територията на парка, първо с автовлак се возихме около 20 минути през красивата зелена утринна гора. Пешеходната ни обиколката започна от най-високото езеро и увлечени в няколкочасова разходка точно по обяд стигнахме до най-голямото езеро Козях, което прекосихме с корабче до другия му бряг и продължихме разходката си през Долните езера. За финал привечер се „срещнахме“ с най-големият водопад – Големи слап – висок цели 78 метра.

Този приказен ден бе 14 август 2023г. Ще помня винаги датата, защото съвпадна с 13-тата годишнина от сватбата ни, но този 14-ти август бе дори още по-специален (от онзи през 2010-та), защото бяхме трима.