Преди няколко седмици имахме гости на вечеря и покрай разговор за храна и моето хоби, те ни питат: „Как е възможно да не сте гледали филма „Julie & Julia“?

Лентата е посветена на всеизвестната Джулия Чайлд, която през 40-те и 50-те години на миналия век, заради тотално отегчение, се записва в престижното кулинарно училище „Кордон Бльо“ в Париж и усвоява до съвършенство тайните на френската кухня. В главната роля е Мерил Стрийп, а аз определено съм й фен. Намирам извинение за пред себе си, че съм пропуснала филма, защото е излязъл в края на 2009 г., когато аз едва „прохождах“ в кухнята и тайно се надявам да не ме отлъчат от фен-клуба на Мерил Стрийп. Решавам да наваксам пропуска.
Няколко дни по късно със съпруга ми се паркираме пред телевизора с огромна купа пуканки и големи очаквания. Истината е, че филмът доста ми хареса, смях се искрено и почти през сълзи на някои сцени и затвърди убеждението ми, че няма лош филм с мисис Мерил Стрийп. И ние, вероятно като повечето хора, които са гледали филма, се облизахме при разказа за прословутото Tелешко по Бургундски на Джулия Чайлд и решението, че това трябва да мине и през нашата трапеза, беше естествен завършек на домашната кино вечер.
Още на следващия ден започвам проучване и издирване в интернет на оригиналната рецепта. Оказва се, че тази гозба не сме я готвили само аз и може би няколко домакини от третия свят (вероятно неграмотни и неуспели да прочетат рецептата). Във всички кулинарни блогове, на които попаднах, се лееха щедро суперлативи за манджата, обилно полети с обещание, че усилията и няколко часовото готвене са напълно заслужени. Надъхвам се!

Както вече споделих в друг пост, аз все не случвам на телешко месо и затова за тази рецепта отивам в един гурме магазин, за да се сдобия с хубава крехка мръвка. Избирам парче от едва проходило испанско добиче и решавам, че за тази цена е нормално, да не кажа задължително, да поискам в магазина да го обезципят до съвършенство. Тръгвам си доволна и предвкусвам, че този път няма начин да не се получи съвършено крехко телешко, и то по Бургундски.

Според рецептата за гозбата са нужни поне 4 часа и рано в съботната сутрин започва…….Ужасът! В нито един кулинарен блог и в ни една рецепта не срещнах предупреждението, че за да сготвиш това е нужно да си облечен в огнеупорен костюм, и че е абсолютно задължително да носиш маска на електроженист или поне очила за гмуркане.  Трудно е да се опише ужасът на цвърчащ и подскачащ, на завидна дори за  атлет по овчарски скок, бекон от зехтинов ад. Според оригиналната рецепта, телешкото трябва да бъде запържено до златисто в нагорещен до пушек зехтин. Аз не чаках чак да запуши и Слава Богу, но въпреки това се наложи да удържам месото в тигана с помощта на капак. С цената на много нерви и почти кървава битка, след близо час успявам да изпържа до златисто телешкото, бекона и зеленчуците. Преброявам щетите от изгорено с вряла мазнина по ръцете си, примирявам се, че съм минус една блуза, (с мазните петна по тази, с която съм облечена определено няма прах за пране, който да успее да се справи, макар, че някакви екзалтирани домакини на антидепресанти по рекламите говорят друго) и мятам всичко в глинения гювеч. Да, Джулия Чайлд не го използва в рецепта, но аз съм й бясна и решавам, че ще импровизирам, а и някак си манджа, изискваща часове печене я свързвам веднага с глинен съд. Поливам обилно с червено вино, ( за жалост не открих евтино такова вкъщи и се наложи да използвам хубавото, което бях купила от гурме магазина, за да е достоен партньор на телешкото), пускам фурната на 160 градуса и „забравям“ за  премеждието за 3 часа и половина.

Успокоявам се с чаша ароматно капучино и мисълта, че може и да не е точно по бургундски, но за обяд ще има вкусно и крехко телешко на масата. Когато таймерът на фурната показа, че остават още само 30 минути, се престраших да проверя съдържанието на глинения съд. Вдигам капака и внимателно бодвам мръвката под страх да не се разпадне, обаче очакваното крехко месо беше с вид и плътност на подметка на ботуш. Бясна съм. Затварям фурната и готвенето продължава още два часа.

Резултатът – след общо около 6 часа готвене, манджата я изядохме само защото да се хвърля храна е престъпление. Кухнята ми никога не е била толкова мръсна и определено недоумявам как другата главна героиня от филма – Джули, остана омъжена след като 365 дни храни съпруга си с манджи по рецепти от книгата на Джулия Чайлд – „Усъвършенстване изкуството на френската кухня“. Той определено заслужава медал!

P.S.

Снимката е единствена. Предполагам сте се досетили защо. Докато го готвех, бях заета да оцелея и нямах възможност и да снимам, а след това бях сърдита и нямах желание да увековечавам този резултат 🙂

Подобни

Телешко с лимонен Беарнез Телешки стекове с пепър сос и талиатели Глазирана сьомга и пюре от моркови с канела Пилешки подбедрици с „ядлива кост“ Пилешки късчета с гъби