Букурещ

Този блок пост отложих многократно във времето, но ето че в началото на 2023-та едно от новогодишните ми обещания от мен към мен е да събудя блога. По ред причини от месеци не използвам социални мрежи и най-вероятно публикациите ще останат за частно ползване, но това няма никакво значение. Преди години този блог „се роди“, за да ме „спаси“, а сега имам нужда от Спасение повече от когато и да е било през моите житейски 42. Та, обещала съм си през 2023-та блога да има поне, поне един пост на месец – храна, място, емоция, каквото и да е, но да има и така да ме Има и мен.

Букурещ! Близо 25 години живях само на 70 километра от румънската столица и никога не я бях разглеждала. Минавала бях много пъти през нея транзитно, на път за летището й и имах бегла представа, че градът е красив, но само толкова. Разбира се, планове за разходка в Букурещ не са липсвали, но са си оставали само планове и така до лятото на 2022-ра. Решението беше спонтанно, буквално от днес за утре, времето много ограничено, но пък тези 24 часа остават едни от най-хубавите ми през изминалата година.

Букурещ ме изненада и надмина многократно очакванията ми. Той е достойна европейска столица. Модерен, красив, подреден, чист, Европейски. Несравним със София за жалост. Едновременно с възхитата ме обзе голяма тъга. Помня ясно сълзите в очите на Симеон Паси през 2007-ма, когато заедно с Румъния бяхме приети за членове на Европейския съюз. Тогава България беше едни гърди пред северната ни съседка в развитието си. Днес Румъния е толкова пред нас, че едва виждаме силуета на гърба й.

Беше уикенд и изключително ме впечатли фактът, че част от големите централни улици бяха затворени за автомобили и превърнати в пешеходни зони, за да могат хората спокойно да се разхождат. И те го правеха. Тълпи от местни и чужденци, сляти в пъстър килим, който се стелеше лежерно. Много ми хареса изобилието от добре поддържани фонтани и зеленина. Това засилва усещането за дишащ, жив организъм, град със собствен пулс.

В историческия център на Букуреш има истинско за мен съкровище – една от най-красивите книжарници в света – Cărtureşti Carusel. Бих прекарала в нея цял ден, особено след като открих секцията с вино 🙂

А тази съвсем нова и още необитавана сграда напълно оправда представата ми за модерна архитектура. Завиждам на бъдещите й резиденти 🙂

Много приятен за разходка беше и Музеят на селото. Той е музей на открито с множество къщички, показващи традиционния бит на румънците през различни епохи.

Не на последно място, за чудесните ми спомени допринесе и страхотният Air BnB апартамент, който букнах в последната минута. Беше чист късмет, че подобно местенце се оказа свободно. На една шепа площ, собственикъ е създал много уютно и функционално жилище, в което има забележително отношение към детайла.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *