С каква насмешка само цял живот съм се отнасяла към песента на Панайот Панайотов – „Охридското езеро“. О, свещена простота! А то какво било – Пей, Панайоте, пей, колкото и да възхваляваш, малко му е! Ще ги помня и белите вълни и песента на Охридското езеро и рибарските мрежи, цял живот.

Охрид е пленителен, спокоен, гостоприемен, пъстър. Два-три дни са напълно достатъчни, за да се разгледа града и забележителностите наоколо, но и седмица да останете, няма да ви се стори много и да ви доскучае.

Пътуването с автомобил от София до Охрид, по маршрута София-Кюстендил-Деве Баир-Куманово-Скопие-Тетово-Гостивар-Охрид, отнема около 6 часа и половина и няма какво да се лъжем, не може да се нарече много приятно, особено последните стотина километра, които се вият по стръмни завои на планински път. Както и очаквах, най-хубавите македонски пътища са като нашите, които наричаме „лоши“. Но това е малка цена за това, което ви очаква в Охрид.

Непосредствено след българо-македонската граница, в Деве баир има „Менувачница“, където свежа леля над средна възраст, обменя левове за македонски денари с предложението „Сакаш стриктно или може 35“ /официалният курс е 32 денара за левче/. Още тук разбираш, че в Македония са много гъвкави откъм средствата за плащане, а и не само в това. Отдава не бях попадала на толкова гостоприемни домакини, за които комфорта и желанията на клиента са над всичко. Та, трябва да си подготвите 240 денара, за да платите таксите на седемте патарини, които ви очакват по пътя Деве баир-Охрид. (тук отварям една скоба да споделя, че според предварителната информация, която имах, навсякъде в Македония можело да се плаща с евро, денари и левове. Оказа се, че не е точно така – на доста места българските левчета не се котират и не навсякъде има пос терминали).

Като цяло усещането, което те обзема на македонска територия е, че сякаш времето е спряло и то преди около тридесетина години. Голяма част от архитектурата, инфраструктурата, екстериорът и интериорът са с визия „хеви соц“, което мен лично доста ме затруди в откриването на място за нощуване за 7 човека, което да е по вкуса ни. Но който търси – намира 🙂

Охрид е идеален за пешеходни обиколки и отвсякъде има спиращи дъха гледки към блестящите води на езерото и обграждащите го планини със заснежени върхове. А царящото спокойствие се нарущава само от плискането на вълните и крилете на лебедите.

По лъкатушещите калдъръмени улички на старата част може да се насладите на множество църкви, стари къщи, останки от античен театър, а на върха гордо се извисява Самуиловата крепост.

Пак там, в стария град има и работилничка, в която майсторът показва автентичен метод за производство и печат на ръчно изработена хартия, без употреба на никакви химикали – използват се само дървесни стърготини и вода. Изключително интересно е както за възрастните, така и за децата.

 

Самуиловата крепост се издига на най-високата част от Охрид. Тя е част от средновековна крепост, която някога е обграждала столицата на Първото българско царство. От крепостните стени се разкрива страхотна гледка към града и езерото.

От крепостта по горска пътека се стига до църквата „Свети Йоан Богослов“, по известна като „Канео“. Това е едно от най-живописните места в Охрид. Църквата буквално е кацнала върху отвесните скали, а пред нея е само безбрежната шир на езерото. Според легендата в тази църква е венчан българският Цар Иван Асен II и затова според тогавашните обичай една от трите врати на църквата – северната, през която е излязъл царят, е зазидана по-късно.

Долу, точно под „Канео“, има дървена конструкция, тип мост, който се вие покрай скалите и разходката по него е повече от приятна. Има и няколко чудесни заведения. В едно от тях се предлага известната охридска торта. Ако обичате карамел, орехи и шоколад, то тази торта много ще ви хареса и не бива да я пропускате.

И като стана дума за храна, то в Охрид единственото нещо, което не може да ви се случи е да отслабнете. Храната е адски вкусна, а порциите огромни. Всякакви видове месо са приготвени така, че буквално си облизваш пръстите и се сервират задължително в компанията на компири, зеленчуци и хляб, чиито вкус ме върна в годините на моето детство. Цените в Ценовника са около 70-80 % от тези по заведенията в София, но качеството надминава в пъти, това у нас. Както споменах и по-горе, в Охрид обслужването е повече от впечатляващо. На всяка молба на клиента се отговаря с „Важи!“ и желанията са закон. Не е проблем да си поръчаш каквото ти душа Сака, независимо дали присъства в менюто. В Охрид се предлага два вида ракия – жълта и бяла. Винаги си поръчвайте жълта. Аз ракия не пиех, докато не опитах жълтата 🙂 Жалко, че може да се внася в България само по литър на човек.

И докато сте в Охрид няма как да не се разходите с лодка из езерото. Преди личната ни среща си представях езерото като голям гьол. Да, ама не! Охридското езеро представлява тектонична пукнатина от плиоценския период и се приема, че е на около 3 милиона години. Дължината му е 30 км, ширината му – 14,5 км, а най-дълбоките му места – около 300 метра. Водата му е кристално чиста, а брегът осеян с гладки камъчета. Избрахме за разходката си новичък катамаран с бели кожени седалки и един младеж с усмивка от ухо до ухо, ни направи много приятна разходка из езерото, разказа ни за историята на града и позволи на децата да покарат лодката, което за тях беше незабравимо преживяване.

На около 30 км южно от Охрид, в непосредствена близост с границата с Албания, е разположен манастирът „Свети Наум“. Построен е около 900 година от Наум Охридски, най-младият от първите ученици на светите братя Кирил и Методий, със съдействието на българските владетели Борис и Симеон. Към днешна дата манастирският комплекс включва църква, в която са положени мощите на Свети Наум Охридски, манастир, който вече не се обитава от монаси, хотел и няколко ресторанта. Няколко от заведенията са изградени на платформи над самите води, идващи от Преспанските езера и бурно вливащи се в Охридското езеро. В далечината се извисяват красивите върхове на планината Галичица и навсякъде из комплекса гордо и свободно се разхождат пауни. Мястото е изключително зареждащо и единствено съжалявам, че нямахме шанса да му се насладим в хубаво време, а ни се падна дъждовен и мрачен ден.

По пътя към манастира се намира Музея на водата. Още едно очарователно местенце – реставрирана част от праисторическо селище, състоящо се от къщи, изградени над водата и свързани с брега чрез мост. Самите къщи са изградени от кал и преплетени клони, а във всяка от тях има животински кожи, оръдия на труда и огнища в автентичен вид. На брега са изградени беседки върху добре поддържани морави и се разкрива красива гледка към Охрид.

На Великден казахме “Чао!” на любезните ни домакини в хотела и на Охрид, с обещание пак да се върнем и поехме към България, но времето беше страхотно и се отбихме до каньон Матка.

Изумрудено зелени води, чуруликане на птички и 5-6 километрова екопътека, врязана в скалите. Трудно е да се опише, трябва да се види.

Едно знам със сигурност – първата ми среща с Охрид няма да е и последна 🙂