Беше любов от пръв поглед. Случи се 3 години по-рано. Дубай беше дългогодишна моя мечта и когато тя се сбъдна, градът ме плени завинаги.

Няколкото поста, които ще напиша за Дубай, нямат претенцията да играят ролята на пътеводител или да преразказват историята на емирството и забележителностите му. Снимките са любителски и не целят да се конкурират с професионалните кадри. Това ще са разкази за емоции. Моите емоции от сбъдването на една мечта. Ще ви разкажа какъв е Дубай през моите очи. А той е прекрасен.

За мен Дубай е доказателството, че няма невъзможни неща. Че ако притежаваш достатъчно хъс и амбиция, човешките възможности са безгранични. Че ако вярваш, че можеш, то наистина е така. Дубай внушава респект, но и вдъхва вяра и сила. Дубай учи, че никога не си достигнал своя максимум, а винаги може повече – всичко може да бъде направено по-голямо, по-модерно, по-красиво. Дубай разказва история за човека, който не се страхува от предизвикателствата и прогреса, за  вълшебството на преобразяването на пустинята в рай, за това как миналото и бъдещето могат да хармонизират в пленително настояще.

Първата ми среща с Дубай ме остави без дъх. Зашемети ме и ме омагьоса. Признавам си, че в голяма част от времето използвах ръцете си главно, за да повдигам долната челюст на устата си, която увисваше от видяното. Представите ми за височина, пространство, технологии и лукс се преобърнаха тотално.

В Дубай има буквално всичко. От плаж до ледена пързалка, от екзотиката на автентична арабска архитектура и култура до ултра модерна такава, от камила до Майбах. И всеки може да изживее своята приказка там.

Трудно ми е да определя кое лице на Дубай харесвам повече – това под яркото пустинно слънце или това, под нежната пелерина на нощтa. През нощта небето над пустинята е кадифено черно, но някак изглежда сияйно. Не съм виждала никога звезди. Градът от своя страна свети изумително. Този пост ще посветя на дневен и нощен Дубай.

Много от чудесата на Дубай ме оставиха безмълвна, но безспорно моят фаворит е „Burj Кhalifa“ и фонтаните пред нея. Високата 828 метра сграда е величествена. Снагата й е горда, разпорваща небето и всяваща страхопочитание. Мултимедия в коридорите към суперскоростният асансьор, който само за минута те изстрелва до 124-я етаж на кулата, разказва впечатляващата историята на проектирането и построяването й. Строителството на кулата започва през 2004 г., а официалното й откриване е на 4 януари 2010 г. Цветето Лилия-Паяк е послужило за вдъхновение при проектирането на формата на кулата. Гледката, която се разкрива от горе е хипнотизираща. Безброй небостъргачи, гигантска пътна инфраструктура, супер модерно надземно и напълно автоматизирано метро, изкуствените острови във формата на палми в лазурните води на Персийския залив. Под ярката светлина на слънцето пейзажът е внушителен, но с падането на нощта, градът светва с милиони светлини и в съзнанието ми се запечатаха карти, които остават живи дълго след като затворя очи.

Първоначално е трябвало да се нарича “Burj Dubai”,  но завършването на комплекса съвпада с развихрилата се световната икономическа криза и Дубай е принуден да помоли за финансова помощ съседното емирство Абу Даби. В знак на благодарност сградата е применувана на „Burj Кhalifa“ в чест на емира на Абу Даби – Халифа ибн Заид ал-Нахаян.

Полюбопитствах колко ли струва луксът всеки ден да се събуждаш и заспиваш с такава изумителна гледка пред очите си. Отговорът е не по-малко впечатлителен – цената на квадратен метър жилищна площ в „Burj Кhalifa“  стартира от 15 000 долара. Офисите пък се продават на цени от 30 000 долара за квадратен метър. Да, правилно сте видели цифрите, не е печатна грешка 🙂

Когато за първи път гледах шоу на фонтаните очите ми се напълниха със сълзи. Това е от нещата, които не могат да се опишат с думи. Трябва да се докоснат лично и да се преживеят. Звук, светлина и вода се сливат в съвършена хармония, карат сърцето ми да бие лудо, в корема ми да пърхат пеперуди, губя представа за време и пространство и ми се иска това да продължи вечно.

Фонтанът е разположен в езеро с площ от 120 декара. Дължината му е 275 метра и изхвърля вода на почти 153 метра височина. Осветен е от 6 600 светлини и 25 цветни прожектора. Шоуто е невероятно за наблюдаване от всяка част на алеята около езерото, но според мен най-внушителна е гледката ако сте пред сука срещу  „Burj Кhalifa“ – така можете да се насладите на танцът на водата на фона на блещукащата кула. Признавам си, че се пристрастих към тази невероятна гледка и се връщах всяка вечер, за да взема дозичката си 🙂

В Дубай физически се чувстваш като прашинка в пустинята, но духът се окрилява, мечтите се развихрят и желанието да надскочиш себе си нараства. Всяка разходка след залез слънце в Дубай марина ме кара да се чувствам като герой от виртуална реалност. Най-голямата „man made“ марина и „the tallest block in the world“ създават пейзаж, който впечатлява и дава усещане за нереалност.

 

Когато бъде напълно завършен в комплексът ще има над 200 небостъргача. Един от най-внушителните според мен е “Infinity Tower” – 80 етажа и 330 метра височина. Всеки етаж е завъртян на 1,2 градуса като по този начин се постига пълно 90 градусово усукване и сградата придобива формата на винтова линия. Ефектът се засилва визуално от изумителното осветяване след залез.

И тук жилищата не са по джоба на всеки. Цените започват от около 5 000 долара за квадратен мeтър, но пък гледката е безценна.

Една от технологичните забележителности, които много ме впечатлиха, е метрото. То е надземно, напълно автоматизирано и безпилотно. Има вагони златна класа, вагони, предназначени само за жени и деца (удобно маркирани с купища розови стикери) и общи вагони. Всички станции изглеждат по един и същ начин и са забележителен акцент в екстериора на града.

Копнежът ми по Дубай започна с представянето пред света на 7 звездния “Burj Al Arab”. Някога прекарвах часове във виртуални обиколки на хотела. И независимо, че към днешна дата платноходката не е сред фаворитите ми, “Burj Al Arab” си остава първата нота, която постави началото на симфонията, засвирила в душата ми.

Любопитен факт е, че погледнат откъм морето, очертанията на хотела (основната конструкция по вертикала и кръстосващият я висящ ресторант на върха) наподобяват християнски кръст. Поради тази причина, шейхът на Дубай е забранил снимането на хотела в гръб.

Само на 5 минути пеша от този модерен архитектурен колос е сгушен Мединат джумейра. Там система от изкуствени водни канали се вие сред комплекси с автентична арабска архитектура. Пясъчната фасада на сградите отразява в златисто-червени нюанси лъчите на залеза. Абрите (дървени лодки) напевно разплискват водата и се потапяш в романтиката на отминала епоха. Една малка Венеция в сърцето на големия Дубай.

Независимо от достиженията на човека, най-красивите гледки си остават творение на майката-природа. Залез в пустинята. До където ти стигат очите всичко е златно, а на хоризонта сякаш биещо сърце, нажежено до червено, бавно потъва в прегръдка.

 Дубай – пътуване в бъдещето – част II