Загреб

Ако трябва да избера само една дума, с която да опиша Загреб, столицата на Хърватия, то тя ще е Спокойствие. Така усетих аз този иначе не макък град.

В делничния августовски ден, Загреб ни посрещна, горещ и лежерен. Нямаше задръствания по основните булеварди, нито балканското нервно подсвирване по светофарите, хората бяха приветливи, спокойни и спазваха благоприлична дистанция, ненатрапвайки се в чуждото лично пространство.

Загреб е от градовете, които са идеални за разглеждане пеша. Изобилства от паркове, паркчета и зелени междублокови пространства. Повечето основни туристически атракции са разположени в центъра, който е разделен на две – Gornji grad (Горният град) и Donji grad (Долният град).

В Горният град има прекрасни калдаръмени улички и къщи с червени покриви. Там са разположени: Загребската катедрала, прекрасна сграда в готически стил, която обаче по времето на нашето посещение беше опасана от скеле за реставрационни дейности и определено не видяхме в цялата й красота.

(Оказа се, че нямам снимки, на доста от забележителностите, на които да не е и моя милост, та остава само да си ги представяте)

Църквата „Свети Марк“ и едноименния площад пред нея. Цветният покрив на църквата е това, което я прави специална и открояваща се. На площада са разположени и сградите на Парламента и Конституционния съд.

Съвсем близо е и една от най-старите постройки в Загреб – кулата  Лотършчак. Всеки ден, точно в 12 на обяд, от най-горната част на кулата се произвежда изстрел с топ. Над стогодишна традиция, която отбелязва победата над Османците. Аз лично се бях настроила за оглушителен тътен, но реално звукът беше сравним с този от изстрел с пушка 😊

Точно пред кулата е и един от най-късите фуникуляри в света – изминава разстояние от 66 метра за точно 64 секунди. Фуникулярът свързва Горният с Долният град и се ползва активно от местни и туристи.

По време на Втората световна война под Загреб е изградена тунелна мрежа. Част от нея е и Тунелът Грич, който някога е бил бомбоубежище, а днес е единственият, отворен за посетители и се използва като пряк път за прекосяване на Горният град. В горещите дни е и 350-метрова прохладна разходка.

Загреб е и градът на музеите. Буквално има музей през няколко крачки, част от които ми се сториха особено шантави – като Museum of broken relationship и Музеят на 80-те (който представляваше апартамент, обзаведен в стила на осемдесетте години на миналия век и препълнен с вещи от онова време. Телефонът с шайба доста впечатли детето 😊)

Зоопарка в Загреб е по-голям от този в Белград и се отличава с огромен и „много богат“ терариум. Определено ми се искаше да се бях запознала с този факт предварително. Аз толкова много и толкова големи змии никога не бях виждала. Споделям няколко снимки на други обитатели на терариума, змиите не съм снимала, защото не исках траен спомен от тях.

Храната в Загреб е силно повлияна от Италия и много ни хареса. Магазините изобилстваха от безглутенови продукти и имаше и достатъчно опции за хранене навън. „Melt“ бе нашият фаворит и място, което посетихме няколко пъти. Сладоледът им е страхотен, както и банановият хляб. Препоръчвам!

След Загреб се отправихме към мястото, заради което се случи всичко останало – Плитвишки езера 🙂

1 Коментар

  1. Pingback: Белград - Защо не?!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *