И изведнъж стана тихо, оглушително тихо. Времето сякаш забави своя ход, или направо спря, вчера, днес и необещаното утре се примесиха в хаос, безмълвен хаос. Тихо е. Заглъхна, първият звук, който някога съм чула – биещото сърце на мама! Мама – символът на безусловната любов, тази, която винаги ме е обичала просто, защото съм аз…
Прочети
Този пост го грозеше сериозна опасност да не стигне до блога по две причини. Първо, прогнозираните 3 дни лошо време в София прераснаха в цяла седмица. Лятото буквално си взе дълъг и несъгласуван с никой отпуск, сиви и тежки дъждовни облаци се насадиха трайно над града, а живакът в термометрите падна под 18 градуса. Аз…
Прочети
Сладкиши правя за щастие рядко. Казвам за щастие, защото направя ли сладкиш, то неизменно през следващите дни се навъртам още по-често покрай хладилника и докато тавата не влезе в миялната машина не мирясвам. Никога не съм била голям фен на пасти, вафли, толумбички, близалки, дъвчащи бонбони и направо ненавиждам карамел, но шоколадът ми е слабост…
Прочети