Телешко по Бургундски - след котлона и преди фурната

Телешко по Бургундски – Моля, не правете това у дома си!

изтеглен файл

Преди няколко седмици имахме гости на вечеря и покрай разговор за храна и моето хоби, те ни питат: „Как е възможно да не сте гледали филма „Julie & Julia“?

Лентата е посветена на всеизвестната Джулия Чайлд, която през 40-те и 50-те години на миналия век, заради тотално отегчение, се записва в престижното кулинарно училище „Кордон Бльо“ в Париж и усвоява до съвършенство тайните на френската кухня. В главната роля е Мерил Стрийп, а аз определено съм й фен. Намирам извинение за пред себе си, че съм пропуснала филма, защото е излязъл в края на 2009 г., когато аз едва „прохождах“ в кухнята и тайно се надявам да не ме отлъчат от фен-клуба на Мерил Стрийп. Решавам да наваксам пропуска.
Няколко дни по късно със съпруга ми се паркираме пред телевизора с огромна купа пуканки и големи очаквания. Истината е, че филмът доста ми хареса, смях се искрено и почти през сълзи на някои сцени и затвърди убеждението ми, че няма лош филм с мисис Мерил Стрийп. И ние, вероятно като повечето хора, които са гледали филма, се облизахме при разказа за прословутото Tелешко по Бургундски на Джулия Чайлд и решението, че това трябва да мине и през нашата трапеза, беше естествен завършек на домашната кино вечер.
Още на следващия ден започвам проучване и издирване в интернет на оригиналната рецепта. Оказва се, че тази гозба не сме я готвили само аз и може би няколко домакини от третия свят (вероятно неграмотни и неуспели да прочетат рецептата). Във всички кулинарни блогове, на които попаднах, се лееха щедро суперлативи за манджата, обилно полети с обещание, че усилията и няколко часовото готвене са напълно заслужени. Надъхвам се!

Както вече споделих в друг пост, аз все не случвам на телешко месо и затова за тази рецепта отивам в един гурме магазин, за да се сдобия с хубава крехка мръвка. Избирам парче от едва проходило испанско добиче и решавам, че за тази цена е нормално, да не кажа задължително, да поискам в магазина да го обезципят до съвършенство. Тръгвам си доволна и предвкусвам, че този път няма начин да не се получи съвършено крехко телешко, и то по Бургундски.

Според рецептата за гозбата са нужни поне 4 часа и рано в съботната сутрин започва…….Ужасът! В нито един кулинарен блог и в ни една рецепта не срещнах предупреждението, че за да сготвиш това е нужно да си облечен в огнеупорен костюм, и че е абсолютно задължително да носиш маска на електроженист или поне очила за гмуркане.  Трудно е да се опише ужасът на цвърчащ и подскачащ, на завидна дори за  атлет по овчарски скок, бекон от зехтинов ад. Според оригиналната рецепта, телешкото трябва да бъде запържено до златисто в нагорещен до пушек зехтин. Аз не чаках чак да запуши и Слава Богу, но въпреки това се наложи да удържам месото в тигана с помощта на капак. С цената на много нерви и почти кървава битка, след близо час успявам да изпържа до златисто телешкото, бекона и зеленчуците. Преброявам щетите от изгорено с вряла мазнина по ръцете си, примирявам се, че съм минус една блуза, (с мазните петна по тази, с която съм облечена определено няма прах за пране, който да успее да се справи, макар, че някакви екзалтирани домакини на антидепресанти по рекламите говорят друго) и мятам всичко в глинения гювеч. Да, Джулия Чайлд не го използва в рецепта, но аз съм й бясна и решавам, че ще импровизирам, а и някак си манджа, изискваща часове печене я свързвам веднага с глинен съд. Поливам обилно с червено вино, ( за жалост не открих евтино такова вкъщи и се наложи да използвам хубавото, което бях купила от гурме магазина, за да е достоен партньор на телешкото), пускам фурната на 160 градуса и „забравям“ за  премеждието за 3 часа и половина.

Успокоявам се с чаша ароматно капучино и мисълта, че може и да не е точно по бургундски, но за обяд ще има вкусно и крехко телешко на масата. Когато таймерът на фурната показа, че остават още само 30 минути, се престраших да проверя съдържанието на глинения съд. Вдигам капака и внимателно бодвам мръвката под страх да не се разпадне, обаче очакваното крехко месо беше с вид и плътност на подметка на ботуш. Бясна съм. Затварям фурната и готвенето продължава още два часа.

Резултатът – след общо около 6 часа готвене, манджата я изядохме само защото да се хвърля храна е престъпление. Кухнята ми никога не е била толкова мръсна и определено недоумявам как другата главна героиня от филма – Джули, остана омъжена след като 365 дни храни съпруга си с манджи по рецепти от книгата на Джулия Чайлд – „Усъвършенстване изкуството на френската кухня“. Той определено заслужава медал!

P.S.

Снимката е единствена. Предполагам сте се досетили защо. Докато го готвех, бях заета да оцелея и нямах възможност и да снимам, а след това бях сърдита и нямах желание да увековечавам този резултат :)

12 коментара

  1. На вид изглежда страхотно, но като изключим братята отвъд океана, никъде не съм виждал да правят телешкото на такива едри късове. По-скоро на тънки филийки иначе няма предъвкване (то и така си е трудно). В другата крайност (USA) мръвките са на дебело, но пък се приготвят на скара за по около 10 мин от всяка страна и съответно са кървави…Може би ако се пече в гювеча с много сос т.е. повече да се вари или задушава или предварително го мариноваш ще постигнеш желаната крехкост.

    1. Иво, големината на парчетата беше съобразена с рецептата на Джулия, а снимката е направена точно преди да го „удавя“ във вино и бульон………Нейсе. Това определено няма да го готвя отново :)

  2. Мира, твоя пост ми дава надежда :-) мислех, че всички останали са перфектни домакини и кулинарки и само на мен се случват подобни неща :-)

    1. Мария, точно това беше идеята на поста :) Не вярвам, че има кухня, в която винаги и всички манджи да стават.
      Дерзай :)

  3. Ех, да имаше как да ви пратим от тукашното узряло телешко, дето само 20-тина минути му трябват да се сготви. Във твоите ръце сигурно ще станат кулинарни чудеса! Бабата на Милен, съпруга на Анито, дето казала веднъж: „Все слушам за този Интернет. Абе на брат ти в Америка не може ли две мисирки да му пратим по Интернет?“

  4. Pingback: Рибена чорба и защо на Никулден не спазвам традицията за пълнен шаран - Защо не?!

  5. Pingback: Сладкиш с нар - Защо не?!

  6. Pingback: Телешки стекове с пепър сос и талиатели - Защо не?!

  7. Предполагам една от основните грешки е, че са много малки парчетата и това запържване, което описваш, им е дошло в повече :)

  8. Pingback: Октопод - мисия възможна - Защо не?!

  9. Миме, единственото по-сложно е, че месото, зеленчуците и гъбите ги подготвяш поотделно, и ги смесваш почти накрая. Иначе получава кебап. Добре е да се добави горчица (универсалната подправка), поне 50 г стафиди или сушени сливи. И разбира се бутилка червено, коректно вино, не домашно! Общо 3 часа, но резултатът е отличен.

Вашият коментар