В този пост има снимки, събирани в рамките на почти десетилетие. Приблизително толкова време мина от първата ми среща с този пленителен град.

Има срещи, които са съдбовни. Има срещи, които променят посоката на живота, трансформират мечтите, пренареждат целите. За мен първата среща с Барселона беше точно такава. След нея започнах да:

Вярвам, че всички мечти могат да станат реалност, ако имаме куража и постоянството да ги преследваме.

Вярвам, че Мечтая е глагол.

Вярвам, че Утре започва от Днес.

Барселона е град, в който има всичко, наистина Всичко! – Прекрасна архитектура, величествени монументи, впечатляващи музеи, чудни зелени паркове, хълмове, плаж, пристанище, модерен зоопарк, широки булеварди, тесни уютни улички, мек климат, велик футболен клуб, вкусна храна, и всичко това обгърнато от неповторима атмосфера и напоено с дъх на мечти.

И като споменах мечти – материализацията им в Барселона е „Саграда Фамилия“ – сграда – шедьовър отвъд човешкото въображение, символ на еманацията на духа и безпределността на възможностите, доказателство, че може да постигнеш всичко, стига да до искаш силно и от сърце.

Строежът на катедралата започва през далечната 1882 г. и се очаква да приключи през 2026 г. Проектът за тази изящна съвкупност от ефирни кули, извисяващи се към испанското небе, е на Антонио Гауди – титан на архитектурата, новатор и баща на Каталунския модернизъм. В разказа си за Рим споделих, че се прекланям пред творчеството и размаха на Бернини, но признавам, че респектът ми към Гауди е не по-малък.

Строежът се реализира изцяло със средства от частни дарения. Въпреки периодите на почти пълен фалит сградата проявява „дарвинистки“ инстинкт за самосъхранение и упорито е преживяла смъртта на своя архитект, жестоката гражданска война, терористичните атентати на каталунските анархисти и дори пробиването на недалечния тунел на метрото, който е можел да подрие основите й. Въпреки всичко „Саграда Фамилия“ още е на мястото си и продължава да расте!

Катедралата се извисява в центъра на Барселона. Многобройните кули са със сложна форма и различна височина, което придава на храма вид на странен пясъчен замък. Щом бъде завършен, най-високата от осемнайсетте кули ще се извисява на 170 метра, което означава, че „Саграда Фамилия“ ще е по-висока дори от базиликата „Св. Петър“ във Ватикана.

Сградата има три огромни фасади. Шарената източна фасада „Рождество“ напомня висяща градина с пъстри растения, животни, плодове и хора. Западната фасада „Страсти Христови“ е пълна противоположност – суров скелет от груб камък, издялан така, че да прилича на сухожилия и кости. Южната фасада „Слава във висините“ се издига в хаос от демони, идоли, грехове и пороци, които постепенно отстъпват мястото си а по-висшите символи на възнесението, добродетелите и рая.

Храмът има и безброй по-малки фасади, контрафорси и кули, повечето облечени в материал с вид на кал, в резултат на което долната половина на сградата сякаш се топи или пък току-що изниква от земята. Освен традиционната религиозна иконография Гауди е добавил безчет елемети, отразяващи почитта му към природата – цяла плеяда костенурки, дървета и охлюви, пълзящи по фасадата.

Въпреки необикновения й външен вид, истинската изненада очаква посетителя едва, когато прекрачи праговете на „Саграда Фамилия“. Въртешността е изпълнена с наклонени и усукани дървовидни колони, устремени към високите шейсет метра сводове, където са надвиснали колажи от геометрични форми. Тази „гора от клони“ според Гауди, трябвало да насърчи ума да се върне към мислите на най-древните духовни търсачи, за които гората била Божи храм.

В криптата на катедралата спи вечния си сън нейният създател.

„Каса Мила“ е може би второто най-популярно произведение на Гауди. Построена е по поръчка на богатия испански идустриалец Пере Мила. „Ла Педера“ е другото име, с което е известна сградата, означава каменоломна и е свързано с вида й. Изградена е от вълнообразен камък, балконите й наподобяват пещери и в сградата няма нито една права стена.

Най-интересното място е покривът й – осеян със сюрлеаистични фигури и скулптури, определени от местните като „танцуващи зли вещици“ и „стражи“. 

Към днешна дата, един от апартаментите е превърнат в музей и е отворен за посетители. В него е запазено и автентичното му обзавеждане.

На трето място, в личната ми класация от причудливи творения на гения Гауди, подреждам „люспестата“ „Каса Батийо“. И в тази сграда няма нито един прав ъгъл, права стена или права линия. Пастелните тонове, меките линии и морски мотиви на фасадата са пренесени и във вътрешността на постройката, а терасите наподобяват митични морски същества.

На един от хълмовете на Барселона е разположен „Парк Гюел“. Още едно от творенията на Гауди – неповторимо съчетание между природа, архитектура и изкуство. В този приказен парк има чудати, сякаш шоколадово-бонбонени къщи, загадъчни замъци, колони с формата на палми, супер дълга пейка, която прилича на виеща се змия, екзотична ботаническа градина. „Пазител“ на входа на парка и един от символите на града е митично земноводно, братовчед на гущера, цялото от пъстроцветни миниатютни плочки. Паркът със своите ярки цветове и нетипична архитектура провокира човешкото въображение и релаксира ума.

По времето, когато са правени снимките от парка и от Барселона като цяло, не съм имала ни най-малка представа, че този блог някога ще съществува, затова и ми беше много трудно да намеря кадри, на които да не съм гордо изтипосана 🙂 По тази причина „пазителят“ на парка се наложи да „изпълзи“ от домашната ни витрина със сувенири от пътувания, за да онагледя споменаването му в предходния абзац.

И докато съм на тема хълмове – не е за пропускане и Монтжуик. До него се стига с въжена линия, което само по себе си е преживяване, а от хълма се разкрива прекрасна гледка към града, сякаш цяла Барселона е в краката ти.

А сега, обрато в сърцето на града – „Ла Рамбла“ – една от най-посещаваните улици в света. Дълга, пъстра, обсипана със заведения, на чиито маси щедро се разлива сангрия, многобройни магазини, улични артисти, павилиони за цветя, чернотърговци на прословутата ‚испанска муха“ и тълпи от пъплещи туристи. На „Ла Рамбла“ се намира моят най-любим пазар „La Boqueria“ – умопомръчително изобилие на плодове, морски дарове, зеленцуци, месо, сладкиши, подправки, опианяващи аромати и наситени цветове, абсолютен екстаз за сетивата за всеки любител на храна и кулинария. И в предишни постове съм се захласвала по пазара, затова сега ще съм по-лаконична, но отидете ли в Барселона, моля, не го пропускайте.

На „Ла Рамбла“ има и кафе-музей на NBA. Обслужването и храната са посредствени, но интериорът е супер. Ако сте истински фенове като съпруга ми, не е за изпускане 😉

„Ла Рамбла“ стартира от колоната на Христофор Колумб. Паметникът е израз на признание към великия мореплавател и е издигнат на мястото, където Колумб акостира в Испания след прословутото си пътешествие до Америка. Ръката на Колумб сочи към морето като символ на значението, което е имало то за развитието на Барселона.

/Предните две снимки си ги представете като една цяла, за да видите колоната на Колумб :)))))/

И като споменах морето……

В другия край на най-популярната част от „Ла Рамбла“ е разположен площад „Каталуния“. Той бележи геоеграфския център на града, (обозначен е с огромна звезда) и е един от най-впечатляващите площади, които съм виждала. Площадът е пресечна точка на трите най-популярни булеварда в Барселона – „Ла рамбла“, „Рамбла де Каталуния“ и „де Грация“. (И трите заслужават да бъдат обходени пеша и то няколко пъти.) На площада има невероятни фонтани, статуи и стотици гълъби, които допринасят за очарованието му.

Сред любимите ми места се нарежда и Националият дворец, който към днешна дата е приютил Националния музей на изкуствата в Каталуния (NMAC). Архитектурата на сградата и каскадните фонтани са великолепни, а нощното осветление на двореца го превръща в спираща дъха гледка. Пред музея се намират и танцуващите фонтани на Барселона, които вечер променят формата и цвета си на фона на музика, но аз лично не съм възхитена от тях, след като съм имала щастието да видя пеещите фонтани пред Бурж Халифа в Дубай.

И когато се спомене Барселона, колкото и да си лаик на тема футбол, една от първите асоциации с това име е именно световно известният футболен клуб. В Барселона футболът е направо религия! Имам чувството, че децата буквално са откърмени с любовта към тази игра. Целият град е като брандиран с емблемата на клуба, а стадионът им „Камп Ноу“ е една от забележителностите. В музея към стадиона има витрина, посветена на Христо Стоичков, която се радва на огромен интерес от всички посетители. Все по-голяма рядкост са моментите, в които се чувствам горда, че съм българка, но посещението в музея беше едно от тях. Аз не съм голям футболен фен, но признавам, че мач на „Камп Ноу“  е уникално преживяване – 100-те хиляди фена по трибуните, песните на агитката, огромните знамена, та дори и разпалените „коментари“ на испански по адрес на съдията и гостуващия отбор. формират завладяваща цветна атмосфера и се радвам, че след години с гордост ще разказвам на внуците си, че баба им е гладала на живо играта на Великия Меси 🙂

Това е само частица от магията на Барселона. Аз знам, че ще се връщам отново и отново, защото там съм си оставила част от сърцето.

На път съм тази година да осъществя една друга Голяма моя Мечта и, когато това се осъществи, задължително ще отида да я отпразнувам в Барселона!

Следващият ми пост от поредицата за пътешествия, (дано най-после да споделя и кулинарна рецепта), ще е за приказното място, което се вижда в далечината между двете кули – Тибидабо.