Беше време, когато приоритетно върхове за покоряване в програмата ми за почивни дни бяха овършаването на всички магазини в мола и изпиването на несметен брой сладки коктейли, от висотата на 15 сантиметров ток. Не знам помъдрях ли с годините, оглупях ли, но това вече е безвъзвратно отминало време.

Дестинация номер 2, след Хотнишкия водопад, в уикенд програмата ни, беше връх Чумерна. Намира се в Средна Стара планина и със своите 1536 метра е първенецът в Елено-Твърдишкия дял на планината. Южните склонове са стръмни и са прорязани от дълбоки речни долини, северните са полегати и с букови гори.

Ниe избрахме маршрута по северния склон с начална точна Твърдишкия проход. Асфалтов път ни отведе на разстояние 2 километра до хижа “Чумерна”. Там стартирахме пешеходния преход до хижата и върха.

Прехода до хижата е по трошесто-каменна пътека, сред прохладата на прекрасни букове и нацъфтели диви цветя, напитени от безброй жужащи пчели и пърхащи наоколо пеперуди. Абсолютен антипод на делниците в големия град и чудесен начин за прочистване на ума.

Хижа “Чумерна” е на надморска височина 1446 метра. На поляната пред хижата има новоизградени много приятни барбекю, маси и пейки от дънери. Понеже времето започна да се разваля, минахме транзит през хижата и се отправихме към финалната ни точка.

От хижата до върха прехода отнема около час, без екстремно катерене, но пък с пленителни пейзажи.  А на самия връх гледката е зашеметяваща.

Жителите от региона твърдят, че при ясно време може да се види две трети от територията на страната ни – Пирин, Рила, Родопите, та чак до Дунав и Черно море. Ние чак толкова ясно време не случихме, но панорамата, която се ширна пред очите ни си струваше всяка крачка нагоре по планината и потта по гърба.

 

Признавам си, че все по-рядко имам повод да се почувствам горда, че съм българка,че при всяка възможност гледам да се кача в самолет и да ходя да благоговея пред чуждоземни красоти, че понякога се питам какво правя още тук, но онези минути, прекарани там, на върха, ме заредиха с енергия, която само Домът може да даде, усещане за принадлежност и връзката с кръвта и земята.

Хубава, хубава си, Българийо!