Тази сутрин се размечтах за Виена, по-точно, за виенското спокойствие. За онези безметежни сутрини, които макар и делнични, са тотално лишени от стрес и припряност. Размечтах се да имам възможността да ходя спокойно и бавно към работа, да се спра за кафе и да си го изпия по пътя към офиса, докато се наслаждавам на ведрината на новия ден и синьото на небосвода. 

Аз (а вярвам и, че много от вас) вечно бързам и вечно съм закъсняла с 5 минути. От отварянето на очите всичко ми е по строг график и под неумолимото тиктакане на часовник. Дори от известно време имам и монтиран часовник в душ-кабината. По трасето към кантората, развивам скорост, на която би завидял и тазманийският дявол и съм сигурна, и че точно като него изглеждам, щом стигна до работното си място. И това е само началото на голямото дневно препускане. Опитвам се да се науча да се спирам и да се радвам на днес, тук и сега, защото си давам сметка, че времето лети все по-бързо и най-важният ден е днешният.

Та, да се върна към Виена – спокойствието беше това, което изключително ме впечатли. Аз толкова спокойни хора не бях срещала. Сякаш там времето е забавило ход и всячески се опитва да се нагоди към лежерния ритъм на виенските граждани. И хората са някак изтънчено приветливи. Не, не са особено лъчезарни или сърдечни в отношението си, но са лишени от злоба и надменност. Те просто живеят и се наслаждават на днешния ден без да бързат към следващия.

В сърцето на Виена всяка сграда е архитектурен шедьовър, пред който може да прекараш дълги минути, а защо не и часове, на благоговение и възхита. Булевардите, улиците и тротоарите са широки и зелени, навсякъде е чисто и спретнато и като цяло усещането е, че се движиш в гигантски музей на изкуството. Истината е, че се почувствах неудобно, че не се разхождам из този град, облечена в официален костюм 🙂

Сред моите фаворити с центъра на града са Императорският театър, бившият имперски дворец „Хофбург“, катедралата „Свети Стефан“, църквата „Карлскирхе“ и кметството – „Rathaus” (на което за жалост се оказа, че нямам читава снимка, затова си поръсвам главата с пепел и обещавам да отида отново някой ден до Виена и да поправя този пропуск).

В личната ми класация топ 1 забележителност са градините на двореца „Шьонбрун“. Името за замъка се превежда като „прекрасен кладенец“. Легендата разказва за красив извор, които бил открит от императора по време на лов. Дворецът бил лятната резиденцияна на династията на Хабсбургите. Известен е и с това, че по време на окупацията на Наполеон, там се намирал щабът на императора, а в една от залите е свирил 6-годишният Моцарт.  

Точно тези градини бяха основната цел на пътуването ни до Виена – за реализиане на едно обещание, родило се десет години по-рано, в мразовит декемврийски ден. Имахме късмета да видим градините разцъфнали и под бляскавата перелина на слънцето. В средата им се издига внушителен фонтан на повелителя на моретата – Нептун, а на отсрещния хълм има красив Глориет. Красотата на градините и тяхното въздействие върху сетивата не може да бъде разказано. Трябва да се преживее.

Бидейки незапозната що е то глориет, се опитах да намеря информация, но безуспешно. Единственото, на което попаднах, е че е някакъв вид площадка-прищявка на Мария Тереза, та ако има по-запознати, моля да споделят 🙂

Точно до един от страничните изходи на дворцовия комплекс, има магазин на „Линд“. Разнообразието от шоколади и бонбони в него е зашеметяващо, а ароматът опияняващ. Идеален завършек на пленителната разходка във величествените градини. Срам ме е да си призная колко шоколад изядох този следобед 🙂

Забележителен е и дворецът „Белведере“. Макар и в доста по-малки размери от „Шьонбрун“, самият замък, според мен, има по-величествена осанка, главно заради по-орнаментираната и пищна фасада. Градините му са много приятни и зареждат с положително настроение.

Във Виена е един от най-популарните увеселителни паркове – „Пратер“.

След „Ferrari world“ в Абу Даби, атракционите на Пратера като цяло ми се сториха поостарели като концепция и визия, но има и такива, които да ти изстрелят адреналина и да ти „прочистят“ гърлото. И от този парк имам спомени за цял живот. Особено за прекрасната гледка към града, която се разкрива от върха на тази 120 метрова кула-въртележка.

В този пост няма да има възхвала и респективно рецепта за прословутите виенски шницел и торта „Сахер“, но пък в следващия възнамерявам да споделя рецепта за нещо много вкусно, свежо и лесно за приготвяне, което ме плени в Прага и сега е чест гост на прапезата ни.

За филнал избрах снимка на таза супер свежа домашна лимонада, която приготвят на пазара „Нашмаркт“, защото всеки ден трябва да е прекрасен, а защо не и с дъх на мента 🙂