Абу Даби е само на 150 км. от Дубай и преминавайки условната граница между двете емирства разликата става осезаема. Пътната маркировка на най-крайната лента на платното от оранжева става бяла. Осветителните тела на уличните лампи от 2 нарастват на 6. А най-видимата разлика е, че зеленината е несравнимо повече. Не случайно наричат Абу Даби „зеленото емирство“. То наистина е такова. Навсякъде има изключително много палми, храсти и тревни площи. Улиците и тротоарите към тях са много широки и създават усещането за великолепен простор. Абу Даби е най-голямото от седемте арабски емирства и е и столица на ОАЕ. Истината е, че основната част от богатствата са съсредоточени в Абу Даби, защото на него се падат приблизително около 95 % от приходите от петрол.

В Абу Даби мащаба на паричните потоци наистина е от друго измерение и града буквално тъне в злато и охолства. Емирството не е така силно ориентирано към туризма и не реализира толкова амбициозни проекти като Дубай, но далеч не отстъпва на архитектурните и технологични революции. Само че в Абу Даби, те се най-вече за удоволствие на емира и заможното му население. Така например на територията на емирството е изградена най-голямата в света изкуствена джунгла. За да се спасяват от адската жега през летните месеци, за животните са направени специални климатизирани помещения, които да им създават комфорта на естествената им среда и същевременно да не им създават усещането, че са затворени в клетка. И тази джунгла е на разположение за посещения единствено от членовете на семейството на шейха.

Емирът на Абу Даби е един от най-богатите хора в света и се радва на огромно уважение от поданиците си. Местен гид ни показа къде се намира дворецът му и тези на 4-те му съпруги и ни разказа, че шейхът се движи без охрана и не е изключение да бъде видян сам да шофира автомобила си. Престъпността и в Абу Даби, както и в Дубай, е сведена до нула. Напълно невъзможно е човек да се снабди с оръжие и дори местното население споделя, че никога в живота си не са ставали свидетели дори на юмручен бой.

И в Абу Даби небостъргачите и сградите с причудлива архитектура изобщо не са изключение. Може би най-популярни са кулите на „Etihad“. Комплексът включва 5 модерни, изискани и луксозни небостъргача, от които се разкрива невероятна гледка към града и залива. На територията на комплекса има супер луксозен 5 звезден хотел, търговски център с бутици на най-известните световни модни марки, жилищна част с огромни апартаменти, множество ресторанти и много офис площи. Там се помещават и офисите на собственика на футболния гигант „Манчестър сити“.

Точно срещу комплексът „Etihad“ се намира „Емирейтс палас“, наричан още златният хотел. Той е един от най-скъпите и луксозни хотели в света. Разполага с 302 стаи и 92 апартамента. Всички те са прескъпо обзаведени и декорирани с мрамор и злато. 6 от апартаментите могат да бъдат наемани само и единствено от членове на кралското семейство на емиратите. В хотела има над 1 000 полилея, изработени от злато и кристали Сваровски, 114 изрисувани в злато купола, като най-големият от тях надминава по размери дори този на Базиликата „Св. Петър“ в Рим, а в градините около хотела има дървета с листа от 22 каратово злато. За всеки гост на хотела се грижат по 3-ма души персонал, които да удовлетворяват всяка негова прищявка. Ако искате да добиете по-конкретна представа от разкоша в „Емирейтс палас“, гледайте (отново) филма „Sex and the city 2“, защото основната част от действието се развива именно там 🙂

Плажната ивица на Абу Даби по мое мнение също е забележителност. Супер ситен бял пясък, кристално чиста вода, преливаща във всички нюанси на синьото и невероятна гледка към града.

Сред големите забележителности на Абу Даби безспорно се нарежда Джамията „Шейх Зайед“, известна още като бялата джамия. Тя е най-големият мюсюлмански храм в ОАЕ и на осмо място по големина в света. Джамията носи името на шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян – основател и първи президент на ОАЕ, който е и погребан в нея. Постройката е великолепна и много впечатляваща.

Изградена е основно от бял мрамор, златни  декорации, скъпоценни камъни и керамика и може да побере 40 000 хора наведнъж. В основната зала за молитва в джамията се намира най-големият килим в света. Той е основно от флорални мотиви, с размер от 5 623 кв.м. и тежи 47 тона.

В джамията има 7 огромни полилеи, изработени от позлатена мед и милиони кристали Сваровски. Най-големият от тях е с 10 метра диаметър и 15 метра височина, но въпреки гигантските си размери, към днешна дата, той вече не е най-големият в света и се нарежда на второ място след рекордьора, който се намира в Доха.

Достъпът до джамията е свободен, по при стриктно спазван дрескод. Мъжете задължително трябва да са с дълги панталони и ризи с ръкави поне до лакътя. Ако жените не носят абая, то задължително следва да са облечени с непрозрачни дрехи (белият цвят също се счита за прозрачен), които да не са прекалено впити по тялото, и които трябва да покриват краката им до ходилата, а ръцете до китките. Строго забранени са деколтетата и непременно жената трябва да има шал на главата.

В непосредствена близост до джамията видях, че е започнат мащабен строеж и съдейки по вече изградената част от него мисля, че след няколко години е твърде вероятно „Шейх Зайед“ да оглави класацията като най-големият мюсюлмански храм в света.

В Абу Даби, на изкуственият остров “Yas”, е построен и най-големият закрит увеселителен парк в света – “Ferrari World”. Това е и първият тематичен парк на Ferrari, а изборът да бъде построен точно там никак не е случаен – всяка година най-много автомобили с марка „Ferrari“ се продават именно в Абу Даби. Огромният червен покрив на сградата покрива площ от 200 000 кв.м., на която са разположени над 20 високотехнологични атракции, шоурум на автомобилите от марката и множество заведения и магазини. Най-впечатляващите по мое мнение атракциони, обаче са трите ролеркостъра. Това е преживяване, което изстрелва адреналина до неподозирани висоти, тотално преобръща представата ти за гравитация и скорост и определено е от нещата, които никога не се забравят.

Аз не си падам по екстремните неща. Боязлива съм по природа и понякога ми се завива свят дори от обувки на много висок ток. Никога не се бях качвала на ролеркостър, освен на един детски в “Лоро парк”, който определено не мисля, че може да се брои за такъв. Затова пък във “Ferrari World” за по малко от два часа се качих на цели три, два от които държащи световни рекорди. И това ако не е скок в дълбокото?! Всъщност, ако съпругът ми не беше настоял да го направя, нямаше да се престраша. Дори до последно обмислях стратегия да избягам в последната секунда, преди да ме закопчеят за седалката. Но истината е, че днес съм му много благодарна, че заради него се изправих лице в лице със страха си и го надскочих. Сега имам преживяване, което ще помня докато съм жива. Благодаря ти, Ники! 😉

Преди да заминем за Дубай бях изчела сайта на парка и знаех, че има два ролеркостъра, от които единият “Formula Rossa” е най-скоростният в света и ускорява от 0 до 240 км/ч., за по-малко от 5 секунди. Колкото и човек да има представа за скорост, то далеч не може да си представи реалното усещане от подобно ускорение, още повече, че тялото е изцяло на открито и лицето незащитено от порива на въздуха. Буквално усещаш как бузите ти се веят от вятъра и не смееш дори да отвориш уста и да крещиш под страх, че аха си зейнал, аха ти е изхвърчала някоя пломба. Изживяването е невероятно и аз лично изпитах огромно страхопочитание към работата на пилотите от Формула 1.

“Fiorano GT challenge” е най-неекстремното от трите влакчета и в сравнение с другите две си е като разходка в парка. Качвайки се първо на него ни успокоиха, че влакчето изобщо не е бързо, обаче щом потегли аз спонтанно изкрещях – „Това ли не ви е бързооо?!?“. Но “Fiorano GT challenge” също дава страхотна емоция и е задължително да се ползва за „загрявка“.

Това, за което бяхме тотално неподготвени е „Flying Aces“.  А той е покъртителен! Оказа се, че ролеркостъра е бил пуснат в експлоатация само няколко дни по-рано и ако предварително знаех какво представлява или поне го бях видяла, то със сигурност нямаше да се кача! „Flying Aces“ е инспириран от историята на известния италиански авиатор от Първата световна война – Франческо Барака. Конят, от известната днес емблема на Ferrari, е бил нарисуван на емблемата на самолета на Барака и след неговата смърт, майка му я подарява на Енцо Ферари, за да му носи късмет.

„Flying Aces“ е рекордьор по височина със своите 63 метра, прави най-големият в света 52-метров лупинг, а стартовата му рампа е с 51-градусов наклон, което официално я прави най-стръмната стоманена конструкция на увеселително влакче в световен мащаб. Страхотия!

Изстрелването с ролеркостърите е отведнъж. Няма плавно набиране на скорост и време за психическа подготовка. Когато вратите на халето на „Flying Aces“ се отвориха и видях стартовата рампа, сърцето ми спря. На снимките, от първите секунди на „пътуването“, които ни показаха след това, съпругът ми крещи, а аз изглеждам буквално умряла. Влакчето излетя, кръвта ми се смрази, небето и земята започнаха бясно да разменят местата си, напрягах всички сили, на които съм способна, за да задържа тялото си на седалката, защото бях сигурна, че ще изхвърча в неизвестна посока и ще се приземя или на Юпитер или в земното ядро, отвсякъде се чуваха оглушителните писъци на другите ентусиасти, а аз бях толкова ужасена, че дори не можех да издам звук. Обаче след първия лупинг и спираловидно превъртане се отприщих в неистово крещене и не можах да се овладея, докато адската машина не влезе обратно в хангара. Гърлото ми прегракна, лицето ми изгоря от вятъра, във въздуха се проклинах, че съм си го причинила, но след като отново усетих земя под краката си, бях адски горда, че съм го направила и се чувствах невероятно жива и щастлива. И пак бих се качила, защото в живота най-ценни са моментите, които спират дъха ни, а и няма нищо по-градивно от това, непрекъснато да надскачаш себе си!