Отказ от наследство

Отказът от наследство е регламентиран в Закон за наследството (ЗН).

Отказът от наследство е възможен само след откриване на същото, т.е. след смъртта на наследодателя, защото приживе на наследодателя бъдещите наследници нямат никакви права върху наследствената маса и е невъзможно както прием, така и отказ.

Лице, в полза на което е открито наследство, може да се откаже от него, като в този случай то няма да придобие правата, включени в наследството, както и задълженията, ако е имало такива в патримониума на наследодателя. Тъй като отказът от наследство е акт на разпореждане с права, той може да бъде извършен само от пълнолетно и дееспособно лице.

Отказът от наследство е едностранен и формален акт – извършва се с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството (последното местожителство на наследодателя) и се вписва в особената книга за приемане и отказ от наследство. Макар да няма изрична норма, която да го предписва практиката е прието и се изисква от съда, заявлението да бъде нотариално заверено. В заявлението ясно и недвусмислено трябва да се заяви, че наследникът се отказва от оставеното му от наследодателя наследство и да се приложат следните документи:

  • Препис-извлечение от акт за смърт на наследодателя;
  • Удостоверение за наследници;
  • Документ за платена държавна такса;

Съгласно ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието,  таксата за вписване на отказ от наследство е в размер на 25 лева (20 лв. за вписването на декларацията и 5 лв. за издаване на удостоверение) и се заплаща по сметката за държавни такси на  компетентния съд.

Подписът върху заявлението за отказ от наследство може да бъде удостоверен от всеки нотариус в страната, а не задължително от такъв, чийто район на действие съвпада с районния съд по мястото на откриване на наследството. Отказът от наследство произвежда действие от датата на вписването му в особената книга при районния съд – до вписването на отказа в особената за това книга се счита, че няма отказ от наследство, дори и декларацията или заявлението за отказ да са с нотариално удостоверен подпис. Ако от датата на подписване на заявлението до датата на вписването му наследството е прието, отказът е недействителен. /В този смисъл  – Решение  № 80 от 29.01.1992 год. по гр.дело  № 1206/91 г ., I Г. О. на ВС; Решение № 185 от  24.02.1992 г . по гр. дело № 10/92 Г., I Г. О. на ВС/. Важна правна последица на отказа е неговата неоттегляемост.

Отказът от наследство, извършен, след като веднъж наследството вече е било прието, е недействителен. Приемането може да бъде изрично, с писмен акт, вписан в книгата на районния съд /същата форма, приложима за отказа/ или  мълчаливо – когато наследникът извърши действия, несъмнено предполагащи намерението му да приеме наследството. Отказът от наследство не може  да бъде направен  под условие, за срок или за част от наследството /чл. 54 ал.1 от Закона за наследството/. Не може един от наследниците да се откаже от своята част в полза посочен от него друг сънаследник – Законът за наследството указва как се разпределя дела на отказалия се.

Съгласно чл. 53 от Закона за наследството, частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Съдебната практика уточнява, че се уголемява дела на  наследниците от същия ред, в който би бил включен като наследник отказалия се. Ако всички наследници от един ред се откажат от наследството, призовават се към наследяване наследниците от следващия ред. Особено трябва да се внимава при откази от наследство, когато починалият е оставил деца и преживял съпруг. Много често всички деца се отказват от наследството на починалия си родител с цел цялото наследство да се придобие от преживелия съпруг. Тъй като съпругът обаче не е включен в редовете на наследници по закона за наследството, а сънаследява с първите три от тях, ако всички  деца на починалия като наследници от първи ред се откажат от наследството, то ще премине не в преживелия съпруг, а в наследниците от следващия втори ред – родители на починалия, а ако няма такива – в братя и сестри на починалия и по право на заместване в техните низходящи, с които преживелият съпругът също ще сънаследява.

С оглед влизане в сила на реституционните закони, през 1992 г. бе създадена нова норма в Закона за наследството, касаеща отказите от наследство – Чл. 91а. /нов – ДВ, бр. 60 от 1992 г./:„При наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона.” Т.е. не касаят реституираните имоти отказите от наследство, направени след одържавяване /включване в ТКЗС/ на имота и преди възстановяване на собствеността. Датата на отказа от наследство се съпоставя с момента на възстановяване на собствеността върху реституираните имоти. По някои от реституционните закони възстановяването на собствеността е по силата на самия закон, от датата на влизането му в сила /например ЗВСОНИ/. Относно земеделските земи се приема, че датата на възстановяване е датата на решението на поземлената комисия за възстановяване на собственост, което има конститутивно действие, тъй като конкретизира обекта на правото на собственост с неговите граници.

В случай, че няма лица, които да могат да наследяват или всички са се отказали, то наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗН държавата и обществените организации приемат наследството само по опис, по реда предвиден в ГПК.

Вашият коментар