Завещание

Наследяването по завещание е регламентирано в българското законодателство в Закон за наследството (ЗН) *.

Завещанието представлява едностранен акт на завещателя.

За да може едно лице да се разпореди със своето имущество в случай на смърт чрез завещание то трябва да:

  • е навършило 18 години
  • не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и
  • е способно да действа разумно.

Завещателят може приживе да разпредели имуществото си в случай на смърт чрез завещание. Завещателят обаче може да се разпорежда само с т.нар. разполагаема част, защото законът съдържа известни ограничения по отношение на запазената част от имуществото на наследодателя за определена група наследници – низходящи, родители и съпруг . Тази част не може да бъде накърнена със завещателни разпореждания или дарения. Размерът на запазената част на всеки един наследник е законово определена в чл. 29 ЗН като дробна част от цялото наследство.

Законът допуска завещателните разпореждания да се отнасят до цялото или до дробна част от имуществото на наследодателя (т. нар. общи завещателни разпореждания),  които придават качеството наследник на лицето, в полза на което са направени и завещателни разпореждания, отнасящи се до конкретно имущество (т.нар. частни завещателни разпореждания), които придават качеството заветник на лицето, в полза на което са направени.

Съдържанието на завещанието обхваща разпорежданията, които завещателят извършва в полза на определено лице или лица, както и предметът на тези разпореждания. Завещателните разпореждания могат да бъдат извършени както в полза на наследник по закон, така и на други лица,  които не притежават това качество. Лицето, в чиято полза се завещава, трябва да бъде способно да наследява. Наследствена дееспособност притежават физическите, юридическите лица и държавата.  Може да наследява по закон и по завещание този, който е заченат при откриване на наследството и е роден способен да живее. Юридическите лица могат да наследяват само по завещание, като изискването е да са били създадени по време на откриване на наследството и да не са прекратени. Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя. Законодателят е предвидил възможност завещателят да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай че наследникът или заветникът почине преди него или се откаже от наследството или от завета, или е недостоен да наследява.

Завещанието може да съдържа имуществени и неимуществени разпореждания, като характерно за последните е, че нямат юридическа стойност. Заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Наследниците със запазена част (низходящи, възходящи и съпруг) имат право да искат намаляване на завещателните разпореждания и дарения, с които се накърнява тази част.

Съществуват два вида завещания:

  1. Нотариално завещание, което трябва да бъде извършено от нотариус (без оглед местоположението на имуществото и постоянния адрес на завещателя, наследника или заветника) в присъствието на двама свидетели. Не могат да бъдат свидетели – недееспособните, неграмотните на български език, свързани с нотариуса или участващите в производството лица. Завещателят заявява на Нотариуса устно своята воля и последният я записва дословно. Отбелязва се мястото и датата на съставяне на завещанието. Нотариусът прочита завещанието в присъствието на свидетелите и след това завещателят, свидетелите и Нотариусът подписват завещанието.

Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да посочи причина за това и Нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитане на завещанието.

Завещанието се вписва в специална актова книга.

  1. Саморъчно завещание, което трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът задължително трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. След като бъде съставено саморъчното завещание
  • може да остане у завещателя,
  • да бъде предадено на трето лице или на нотариус за пазене.

Когато се предава за съхранение от нотариус, завещанието трябва да е в запечатан плик, върху който нотариусът съставя протокол, който се подписва от лицето представило завещанието. Протоколът се завежда в специален регистър. Завещанието може да бъде взето обратно само лично от завещателя в присъствието на двама свидетели, като не съществува възможност за упълномощаване на трето лице

За връщането на завещанието се прави бележка в специалния регистър с подписи на завещателя, на двамата свидетели и Нотариуса.

Обявяване на саморъчното завещание

Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса. На практика обаче няма предвидена санкция при непредставяне и задължението е по-скоро с морален характер.

Законодателят е предвидил, че всеки заинтересуван може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариус. Самото обявяване на завещанието се извършва от нотариуса, който съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и неговото разпечатване. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса.

ОСПОРВАНЕ НА САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ

Саморъчното завещание е частен документ и като такъв може да бъде оспорван от лица, които имат правен интерес. Прави се проверка за истинността или неистинността на завещанието  чрез съдебен процес, в които се установява неговата автентичност (авторството на завещателя).

Страните трябва да представят на съда оригинала от завещанието и годен сравнителен материал за нуждите на съдебно-графологическата (почеркова) експертиза.

Недействителност на завещанието

Завещателното разпореждане не поражда никакви правни последици:

  • когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;
  • когато при съставянето на завещанието не е спазена процедурата при нотариалното завещание и не е спазена формата на саморъчното завещание.
  • когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.

В тези случаи прогласяването на нищожността на опороченото завещателно разпореждане не е ограничено със срок.

Завещателното разпореждане е оспоримо, в предвидените в закона хипотези, а именно:

  • когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и
  • когато е направено поради грешка, насилие или измама.

Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането. Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството.

Ако узнаването предшества откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването.

Отменяне на завещанието

Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.

Последващото завещание, което не отменя изрично по-ранното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. Завещанието, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник умре преди завещателя или се окаже недостоен, или се отрече от наследството или от завета.

Отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието. Същото важи и когато завещателят преработи или промени завещаната вещ така, че тя изгуби предишната си форма и предназначение.

––––––––––––––

(*) Настоящото изложение има за цел да очертае общата рамка на завещанието, като няма претенции за изчерпателност. Тъй като не съществуват две абсолютно идентични житейски хипотези е добре при всеки конкретен случай да се консултирате със специалист, за да получите индивидуален съвет за Вашия казус.

 

Вашият коментар