Разлики между Жилище (апартамент) и Ателие

В българското законодателство няма легална дефиниция на „апартамент“. Закон за устройство на територията (ЗУТ) дава легално определение за „Жилище“ и определя минималните изисквания към него.

Съгласно ЗУТ  „Жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

Законът и наредбите към него постановяват следните изисквания към Жилището:

  • да има най-малко едно жилищно помещение;
  • да има самостоятелен вход;
  • да има кухня или кухненски-бокс;
  • да има баня-тоалетна;
  • да има складово помещение, което може да е разположено в жилището или извън него;
  • светлата височина в жилищните помещения да бъде най-малко 2,60 метра;
  • да не е с изложение изцяло на север, североизток или северозапад;
  • да има комини в дневната и в кухнята;
  • стаите да имат прозорци;
  • да няма спални непосредствено до асансьорни шахти и други помещения с източници на шум и вибрации, по –големи от пределно допустимите съгласно хигиенните норми;

От друга страна Ателието е нежилищно помещение, което служи за индивидуална творческа дейност и единственото изискване към него е да има самостоятелен санитарен възел.

 

Защо на практика съществуват доста  на пръв поглед отговарящи на изискванията за жилище имоти, които са ателиета според архитектурните книжа, а не апартаменти?

Една от основните причини е изискването, за да бъде одобрен архитектурният проект за сградата и да се издаде разрешение за строеж, да има по 1 брой паркомясто към всяко жилище в сградата, а няма изискване за паркомясто към ателие.

Друга причина е изискването всяко жилище да има складово помещение – мазе, таван или килер. За ателиета такова изискване няма. Инвеститорите предпочитат в сутерените на сградите да изграждат гаражи и/или паркоместа, които да продават, затова и масова практика е в жилищата да се отделят ниши, които колкото и да са миниатюрни по проект се наричат складове.

За жилищата има минимални изисквания за светла височина на помещенията, каквито изисквания към ателиетата няма. От друга страна всяка сграда също е ограничена от максимална височина и в подпокривните етажи не винаги остава необходимата височина обектите, разположени там да отговарят на изискванията за жилища, затова те също стават ателиета.

 

Относно данъчно облагане и дължимите такси и разноски разликите са следните:

Когато Жилището е декларирано като основно жилище дължимият годишен данък сгради се намалява с 50 %. Ателие не може да бъде декларирано като основно жилище, независимо дали фактически служи за задоволяване на жилищни нужди.

Ставката за изчисляване на дължимата годишна такса смет за нежилищен имот е по-висока.

Електроенергията и водата за Ателие се плащат по цени за  небитови клиенти, които са по-високи от тези за битови клиенти.

 

Може ли да се живее в Ателие?

Съгласно ЗУТ – Не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.

При констатиране на такова нарушение (в зависимост от категорията на сградата) началникът на ДНСК или кметът на общината забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно.

Според буквата на закона не може да се живее в ателие, НО от друга страна не съществува забрана за осъществяване на 24-часова творческа дейност в него.

––––––––––––––––––-

* Настоящото изложение има за цел да очертае общата рамка на разликите между жилище и ателие, като няма претенции за изчерпателност. Тъй като не съществуват две абсолютно идентични житейски хипотези е добре при всеки конкретен случай да се консултирате със специалист, за да получите индивидуален съвет за Вашия казус.

Вашият коментар